— Защо? — попита изненадано джуджето.
— Стой тихо и ще ти кажа. Къщите на лекаря Интеф и на Фелима са умишлено подпалени и изгорели до основи. Следователно техният убиец се опитва да скрие нещо, като ги унищожава. Искам да разбереш дали чистачът е намерил нещо. Взел ли си печата ми?
Шуфой кимна и попита:
— Какво по-точно да търся, господарю?
Ще разбереш веднага след като го намериш. Освен това искам да отидеш в службата на главния обвинител и да огледаш още веднъж вещите на Ипумер една по една, да ги опишеш и да видиш дали има нещо необичайно в тях.
Обвинителят излезе с извинението, че бърза по собствени дела. Когато останаха сами, Шуфой се повдигна на пръсти към господаря си и рече:
— Видях нещо странно… Докато чаках в преддверието, Нешрата мина бързо покрай мен. Видът й говореше, че е плакала съвсем скоро…
— Смятам, че Нешрата — отвърна му Амеротке — е ключът към цялата загадка. Хайде, Шуфой, време е да тръгваш.
Дребосъкът излезе. Съдията огледа стаята. Толкова много богатство, такова охолство и такава мъка. През съзнанието му бавно премина мисълта за все още отсъстващия Пешеду. Спомни си за стенописите в Червения параклис при храма на Сет: сега му оставаше само да се надява, че някоя от картините не включва подробности за още едно убийство. После излезе в коридора и нареди на чакащия слуга:
— Искам да огледам спалнята на господарката ти Нешрата… — слугата сви вежди и Амеротке добави: — Върховният съдия от Залата на двете истини иска да направи служебен оглед.
Това подейства, защото човекът веднага го поведе към вътрешния дял на къщата и нагоре по така нареченото Стълбище на Пантерата. Стигнаха до вратата на стаята. Точно пред нея имаше ниско тръстиково легло. Явно там нощуваше прислужницата. Влязоха в спалнята — тя беше удобна, просторна и добре проветрявана; имаше огромно легло с балдахин, поставено в средата, кресла и табуретки за опора на краката, маси и дървени съдове за измиване. В ъгъла бе поставено голямо ветрило от щраусови пера. Амеротке не пропусна да отбележи, че практически навсякъде се виждаше мотивът с Пантерите от Юга или опознавателната емблема на полка на Сет. Нищо чудно, че Нешрата се бе съпротивявала толкова много!
Той остави слугата до вратата и заобиколи леглото. На отсрещната стена имаше два големи прозореца. Единият беше затворен с ярко оцветени капаци, а в другия грижливо бе вмъкната дървена решетка с рамка. Амеротке я дръпна и установи, че тя се измъква съвсем лесно. Положи решетката на пода до себе си и погледна навън. Вляво видя два големи шипа, изработени от бронз, които бяха забити в стената. На тях Нешрата бе окачвала въжената стълба, която по всяка вероятност се намираше в сандъка под леглото. Разстоянието до земята беше около два човешки боя; по-нататък се простираше неголяма градина с храсти и ограда. Съдията проследи с поглед пътеката, прекосяваща поляната до малка портичка, която бе вградена в стена без подпори. Задоволен от огледа, постави обратно решетката с рамка и се върна при слугата. Обърна внимание, че подовите дъски скърцат при стъпване.
Излезе от къщата все така смутен и озадачен, както когато влезе, и спря за малко в сянката на пътната порта. Не остана място за съмнение, че Ипумер бе идвал до къщата в нощта на смъртта си. Дошъл е дотук и се е срещнал с някого. Но с кого? Очевидно Нешрата не бе излизала. Амеротке стигна до убеждението, че поне по този въпрос тя не лъжеше, макар и да казваше само част от общата истина.
Той се облегна на портата и се загледа в малките едномачтови рибарски лодки, излезли в средата на Нил. Запита се дали някога ще стигне до истината. Докато тъмнината около убийството на Ипумер не бъдеше разпръсната, всичко останало щеше да тъне в мрак. Той погледна към небето, като засени очи срещу слънцето. Как му се искаше да си е сега у дома, да се изтяга в сенчестата си градина или да учи момчетата да ловят риба. И в същия миг си спомни за Дома на мъртвите и за обезобразените трупове, които молеха за справедливост, но за такава, на каквато се надяват всички невинни жертви — идваща скоро.
Седнал с кръстосани нозе върху възглавници в храма на Маат, Амеротке чувстваше в гърба си освежителната хладина на стената, на която се бе облегнал. Бе свалил сандалите си и бе умил ръцете и краката си, след което бе пречистил устните си от съда със светена вода. Сега долавяше тихите звуци, идещи от храмовите прислужници, които привършваха работата си около дневното приношение. В Залата на двете истини беше пусто, ако не се смятаха други прислужници, които сменяха цветята и почистваха пода.