Погледна нагоре към гредите, чиито краища бяха покрити със сребърна и златна боя; после стенописът на Маат отново привлече вниманието му. Той въздъхна: посещението му в Залата с архивния фонд се бе оказало безплодно. Разбира се, писарите си спомниха веднага за Ипумер, но не можаха да му кажат нещо ново. Началникът им бе разтревожен за младия Хепел, който не бе идвал на работа, а и никой не го бе виждал нито в квартирата му, нито из града.
Амеротке бе твърдо убеден, че вече е мъртъв. Сетянинът бе премахнал всички, които можеха да свидетелстват за някаква връзка между него и Ипумер. Хепел, Ламна, Фелима и Интеф бяха избити, за да не могат да свидетелстват срещу него. Съдията успя да се добере само до един доста незначителен факт: на едно място в архивите бе отбелязано, че Ипумер проявявал задълбочен интерес към полка на Сет и Пантерите от Юга и вземал от хранилището летописите им, за да ги чете на спокойствие у дома. Твърдял, че винаги е бил очарован от историята, но след няколко месеца интересът му рязко спаднал. И нищо повече, което да привлече вниманието.
Амеротке се сепна, когато на вратата се почука.
— Влезте!
Шуфой и Пренхое влязоха полека: бяха уморени и мрачни. Те веднага коленичиха, мазнаха се леко със светена вода, свалиха сандалите си и се облегнаха на вратата.
— Господарю, чиста загуба на време… — Пренхое изсипа на пода всичко, което беше в торбата му. — Първо от вещите на Ипумер… — той вдигна някакъв пръстен и го подхвърли към Амеротке. Съдията го улови и забеляза, че на него са изобразени две преплетени змии с мъничък диамант по средата.
— Предполагам, че е от Нешрата — заяви Амеротке. — Днес тя носеше подобен пръстен. Сигурно го е дала на Ипумер за спомен от любовта им. Друго?
Шуфой плъзна нещо по блестящия под. Амеротке го вдигна. Изглеждаше като брошка, повредена от огън.
— Чистачът го е намерил в дома на Фелима.
Амеротке вдигна предмета срещу светлината.
— Две газели — обясни Шуфой. — Не е ли такъв печатът на Пешеду? Същата емблема се вижда и на портите на дома му… — Амеротке не отговори. Шуфой приближи с късове папирус в ръката си. — Това е останало от Фелима. Тя държеше на склад много прахове и разни течни работи. Според Валу е продавала афродизиаци.
Амеротке хвърли поглед на останалите от пожара късове от папирус — обичайни списъци на вещества и смеси. Остави ги на пода.
— Защо вдовицата е била убита? — попита той.
— Отидох и на Улицата на маслените лампи — разприказва се Шуфой. — Попитах същия дюкянджия дали човекът с маската на Хор би могъл да е жена. Според него било възможно, но бил сигурен, че е идвал мъж.
— Тогава защо Нешрата лъже?
— Освен това винаги идвал нощем или в сумрак, но си личало по вървежа и говора му. Дюкянджията не можа да си спомни кой знае колко, но все пак бе сигурен, че човекът с маската на Хор е бил мъж.
— Добре, добре — промърмори Амеротке и продължи: — Но на Нешрата акълът й сече бързо, а навярно по рождение тя умее да имитира много добре. Логично е двамата с Ипумер да са имали място за срещи. И ето: ново двайсет — чести срещи на двамата във винарни. Просто не мога да…
Пак се почука на вратата. Асурал я отвори със замах, при което Пренхое насмалко да литне. Шефът на храмовата полиция се извини, но остана на мястото си разкрачен, стискайки шлема си под мишница.
— Прав бяхте! — извика той. — Трябвало е да бъдат по-внимателни. Чистачите по реката донесоха останките на генерал Пешеду и на слугата му! — при тези думи Амеротке скочи, пристягайки платнения пояс около робата си. Асурал продължи: — Сигурни са, че е той, заради намерените гривни по останките от трупа му… — съдията се отпусна обратно на възглавниците. — Видели лодката му, носена от течението — заобяснява началникът на храмовата полиция. — Ловните мрежи и кошовете били пълни. Намерен бил и колчан със стрели, но нямало лък. Греблото също липсвало. Започнали да търсят из папирусовите гъсталаци, привлечени от шумно пиршество на крокодили. Останките на Пешеду и на слугата му били извлечени и пренесени в Дома на мъртвите. Един рибар ясно си спомня, че ги е мярнал надолу по реката недалеч от стария храм на Бес. Не видях с очите си труповете, но ми казаха, че са били убити със стрели.
Амеротке захлупи лицето си с длани. Кой би могъл да е извършителят? Вярно е, че не знаеше къде са били Хети и Туро, но това важеше и за Карнак. А Небамум? Поне той със сигурност не бе напускал Тива.
— Лесно ли е могло да се установи къде е ловувал генерал Пешеду? — запита Пренхое.
— Всички знаят — веднага отговори Асурал. — Ходел е винаги в един и същ участък на реката. Карнак твърди, че пратил специално човек да му съобщи за убийството на Руах, но пратеникът не успял да го намери. Очевидно Пешеду е обичал да си почива по време на лова…