Успокоен от видяното, Амеротке се върна в стаята си. Затвори вратата и се намести върху възглавниците, където отново съсредоточи мислите си върху това, което му бяха казали Нешрата и Кией. Той съжаляваше за грешката си и сам се наруга за глупавия си пропуск. Пешеду, семейството му, Карнак, Небамум и всички останали бяха несведущи, но той бе истински съдия професионалист и не биваше да допуска да разконцентрира вниманието си върху отделни нишки, забравяйки онова, което бе научил в школата на живота.
Дъщерята на Пешеду беше коренът на всичко, което се бе случило. Сега се налагаше да почака да се върнат Шуфой и Пренхое. Независимо от часа или траура в дома на починалия Пешеду разпитването на свидетелите трябваше непременно да продължи. Амеротке взе нещата, които бе донесло джуджето — повредената, но все още разпознаваема брошка със златните газели и обгорените късове пергамент. Той се загледа в списъка на праховете, които чистачите бяха намерили в дома на убитата Фелима, и зачете на глас наименованията. Познаваше слабо тайните на медицината, но все пак недоумяваше какво е имала предвид Фелима, ползвайки такива отвратителни неща, като кръв от гущер, свински зъб и течна мазнина с гаден мирис. Амеротке бе научил от Шуфой за различните подобия на илачи, които продаваха всевъзможни шарлатани и ловци на скорпиони, подвизаващи се в Тива. Някои позиции от тази номенклатура му бяха вече познати — мас от кълвач или стрити кости. Колкото повече навлизаше в нещата, толкова по-ясна ставаше картината: Фелима не се бе ограничавала единствено с продажба на афродизиак. Едно от средствата му бе познато: ползването на смес от смокинов сок и мляко от жена с мъжка рожба — много стар илач, даван на жена, за която има съмнение, че е бременна. Ако тя повърне, значи носи дете, ако това не стане — празна е. Или друга техника, при която на пациентката се заръчва да изрови в земята две дупки, да сложи в едната ечемични, а в другата — пшенични зърна, да сипе и на двете места урина от бременна жена и да ги посипе с пръст. Ако пшеницата поникне преди ечемика, ще бъде момче, а ако ечемикът изпревари, да чака момиче.
Амеротке пусна късовете папирус на пода. Подозренията на Валу се оказаха основателни: въпросните бъркотевици бяха допринесли значително за богатството на Фелима. Умна жена би ли се обзавела с подобна практика? Да продаваш афродизиак, е едно, но да твърдиш, че можеш да помогнеш по такъв начин на някоя жена да зачене, е съвсем друго. Ами ако се е била забъркала в нещо още по-нечестиво или престъпно? Магьосничество? Най-различни мисли защъкаха в главата на Амеротке. Тъкмо се накани да продължи, когато чу някакъв шум в храма. Сигурно се връщаха Шуфой и Пренхое. Амеротке събра късовете папирус един до друг. Обаче не последва нито познатото влачене на крака, нито вик за поздрав. Амеротке бе напълно сигурен, че бе чул нещо. А може да е минал някой от жреците или храмова прислужница? Полазиха го тръпки. Успокои се едва когато някой почука на вратата.
— Влезте!
Вратата се отвори рязко. Амеротке видя само хвърлената през нея кошница. Всичко стана толкова бързо, че не успя да реагира. Кошницата се преобърна и на пода се изтърси кълбо от извиващи се змии, чиито тела продължиха да се усукват и гърчат. Вратата беше вече затворена. Ужасеният Амеротке приклекна. Бяха минали само няколко секунди, а кълбото от смъртоносните змии вече разплиташе отровния си товар по пода. Амеротке остана на мястото си. Змии се продаваха на всички пазари: месото и кожите им се използваха за различни цели. Той забеляза, че тези тук бяха съзнателно събудени и раздразнени. Бяха две дузини, а може би и повече, различни по вид и окраска: мятаха се, разсуквайки телата си с гърчове и яден съсък, очевидно изплашени и силно възбудени. Амеротке знаеше, че топлината и внезапните движения привличат мигновено вниманието им. Той въздъхна с облекчение, когато грозната, виеща се маса от гибелна отрова започна да се придвижва към мангалите, явно подмамена от идващия от тях топлик. Точно така! Мраморният под на храма беше леденостуден за тях. Амеротке почувства болезнен спазъм в краката си. Случващото се тук беше истински кошмар: намираше се в собствената си стая в храма, а само на няколко метра от него се търкаляше с усукване голяма топка от смъртоносна отрова. Почти не смееше да диша. Следеше тънката тъмна линия на телата на змиите, широките им усти, просветващите езици и леко вдигнатите глави. Бяха го учили как да постъпва в такова положение: просто не биваше да ги плаши или да привлича вниманието им.