— Храмът е чист! — докладва Пренхое, след като освободи последния прислужник и поблагодари на хората от стражата. — Чудя се къде се запиля Асурал. Господарю, знаете ли — разбърбори се той, — миналата нощ сънувах змия, дълга около девет метра, с огромна паст и…
— Млъквай! — извикаха в един глас Амеротке и Шуфой.
— Господарю — джуджето стана и погледна бързо в параклиса. — Вие казахте, че сетянинът трябва да е някой от Пантерите от Юга, но те са били до един в Тива, когато е бил убит Пешеду. Няма да е трудно да се разбере кой от тях не може да обясни къде е бил тази нощ.
Амеротке го погледна със сериозно изражение на лицето:
— Може и да е така, и да не е така, но и убиецът го е помислил. Не, според мен е по-правилно да търся в друга посока.
— Вече е много късно! — завайка се Пренхое.
— Никога не е късно! — изправи се Амеротке, все още разтърсен от преживяното, но твърдо решен да доведе нещата докрай. — Сетянинът нанася удари наляво и надясно. И е само въпрос на време да си даде сметка, че е пропуснал една личност.
— Коя? — запита Шуфой. — Кией ли?
— Още по-важна от нея — стисна Амеротке Шуфой за рамото: — Прислужницата на Нешрата. Отивай веднага в дома на генерал Пешеду. Вземи със себе си двамина от храмовата стража — вдигна ръка съдията: — Не забравяй да изкажеш съболезнования и съчувствие от мое име. Не обръщай внимание на никакви възражения. Покажи им картуша, който носиш, арестувай прислужницата и ми я доведи — Шуфой и Пренхое понечиха да кажат нещо в знак на несъгласие. — Не, не, тръгвайте веднага — почти ги избута в коридора Амеротке. — Нищо няма да ми се случи. Ще отида до кухните и ще намеря нещо за ядене и пиене. И ще ви чакам да се върнете.
Шуфой и Пренхое тръгнаха, но само след като Амеротке ги увери, че няма да остава сам. После той излезе от Залата на двете истини в уханните градини, окъпани от лунна светлина. Храмът беше разбуден и изпълнен с вълнение. Навсякъде се виждаха стражи, а скупчени на групи, прислужниците си разменяха слухове. Дори някои от жреците предпочетоха да излязат от напоените си с вино сънища, петимни да разберат какво е станало. Магерниците се намираха непосредствено зад Езерото на чистотата и истината. Един готвач със сънени очи застана мирно, когато Амеротке влезе в обширното помещение с каменен под. Но му бе достатъчен само един поглед в мрачното лице на съдията, за да изрази силното си желание и готовност да му сервира: току-що изваден от пещите хляб, сушено месо върху листа от маруля и каничка бира. Амеротке седна досами вратата и започна да се храни. Помисли си, че всеки убиец допуска грешки. Тихичко се помоли прислужницата, оказала толкова твърда защита на Нешрата, да бъде изпуснатата нишка, която търсеше.
Спокойствието бе нарушено от Асурал, който бе разбрал в града за вълнението тук. Той влетя в кухнята като някой от боговете на войната. Амеротке го успокои и му каза да почака да се върнат Шуфой и Пренхое. След по-малко от час те пристигнаха с разтрепераната от страх прислужница, която двамата стражи държаха здраво.
Амеротке заведе цялата група в една стаичка, която храмовите жреци ползваха за срещи с посетители. На всички бе казано да почакат отвън. Съдията покани внимателно младата жена да седне на един стол с високо облегало и приклекна пред нея. Хвана студената й ръка и се опита да я успокои.
— Казах истината! — разплака се момичето.
— Как се казваш? — внимателно я попита Амеротке.
— Сато. И ви казах истината толкова пъти! Защо ме арестуват посред нощ? Домът вече е в траур.
— Не, няма да разговарям с теб за Ипумер — стисна Амеротке пръстите й. — А и не искам царският обвинител Валу да те разпитва тук. Ще те върна малко назад във времето: около година, че и повече, преди Ипумер да се срещне за първи път с господарката ти — той усети веднага как момичето се отпусна. — Ти нали си много близка с Нешрата?
— Наистина много.
— И я нападат кошмари, нали?
— Да, но откъде…
— Откога страда от тях?
— Ами от около две години…
— Нещо е станало, нали? — настойчиво продължи Амеротке. — Случи ли се нещо странно с господарката ти около година преди да се появи Ипумер? — вълнението на Сато се засилваше. — Трябва да ми кажеш истината — упорито продължи Амеротке. — Нешрата имала ли е друг любовник преди Ипумер?
Сато поклати глава. „Лъжеш — помисли Амеротке. — Криеш нещо.“ Слугинята забеляза недоверието в погледа му и поясни:
— Станах толкова близка с господарката си едва след като започнаха кошмарите.
— Какво се е случило? — приведе се напред Амеротке. — Ако не ми кажеш истината, може да има още по-страшни убийства. Както ти, така и господарката ти не сте в безопасност…