Сато се загледа в пода.
— Знам съвсем малко, но съм чувала слухове за ужасен скандал между генерал Пешеду и дъщеря му.
— Кога е станало това?
— Преди около две години, през сезона на покълването. Имало е крясъци, викове, чупене на вази и обръщане на столове. Не знам подробностите. Но една нощ господарката ми е била изнесена от леглото й.
— Как така изнесена?
— Един градинар, който преди работеше в дома, но после напусна, казваше, че Нешрата е била упоена. Изнесли са я в покрита носилка баща й и другите. Донесли са я обратно малко преди зазоряване.
„Най-после!“ — въздъхна Амеротке и попита:
— Но ти не знаеш нищо за случилото се, така ли?
Амеротке почувства, че ако продължава да настоява, може да разстрои силно момичето. Съмненията, появили се в мига, когато Шуфой донесе нещата, намерени от чистачите, сега прерастваха в сигурност. С горката Нешрата се бе случило нещо ужасяващо. Тя наистина се бе оказала в корена на цялото зло въпреки възможността да е и съучастница.
— Не знам какво е станало — повтори Сато. — Моята господарка никога не ми е казвала, но мисля, че тя е била силно наранена. Душата й, нейната Ка, е преживяла голямо унижение.
— Знам какво е станало с господарката ти — издържа на погледа й Амеротке. — Ето защо ти трябва да останеш в храма тази нощ. Чака ме много работа. Може би ще се наложи да разговаряме допълнително.
После повика Асурал и се разпореди младата прислужница да бъде поставена под домашен арест. След това изпрати вестител, който да уведоми съпругата му, че ще остане в града. А Шуфой получи заръката да приготви набързо легло в стаята му и да осигури едно руло папирус, кутия с остриета за писане и мастило.
— А не трябва ли да поспите? — противопостави се Шуфой.
— Когато му дойде времето — усмихна се Амеротке. — А ти и Пренхое ще занесете съобщение в Дома на милион години. Божествената ще иска да знае как се развиват нещата. Същото важи за Сененмут и за Очите и ушите на фараона. И нареди на прислужниците да подготвят Залата на двете истини.
— Защо? — заинтересува се Шуфой.
— Защото предстои обявяване на присъда в името на фараона.
Амеротке ги освободи и се разпореди да запалят още светилници. Шуфой се върна с руло папирус и остриета за писане от храмовите запаси, а Пренхое донесе копията от протоколите по делото. Амеротке се настани удобно и начена папирусовото руло. Затвори очи и произнесе кратка молитва към Маат да го насочва по пътя към истината. После разчерта шест колонки и написа над тях имената на Нешрата, Кией, Карнак, Туро, Хети и Небамум. В мислите му се появи фигурата с маската на Хор, промъкваща се по Улицата на маслените лампи. След нея мина фигурата на Ипумер, забързан към къщи. На брутално избитите Ламна, Интеф и Фелима. А ето ги и картините в Червения параклис! Върху лицето на Амеротке се появи мрачна усмивка. На една от тях не бяха ли изобразени шпиони от полка на Сет, умъртвили хиксоски благородник с изпратена му в ковчеже отровна змия?
— Е, аз пък съм усойницата на фараона — пошепна Амеротке, — а зъбът ми ще се забие мигновено и дълбоко.
Той започна да записва всички научени факти, както и подозренията си. По някое време се обърка и смени работния папирус с друг. Докато разработваше теорията на изказванията си, така както щеше да ги поднесе в съда, постепенно започна да вниква в отлично действащия мисловен апарат на убиеца; призна пред себе си дори възхищението, което изпитваше към силата на злонамереността, с която действаше сетянинът. Вече знаеше причината, но не разполагаше с реално доказателство, без това да се отнася за Нешрата. Да, за нея и за по-малката й сестра!
Зората се пукна над Тива: раждащото се отново слънце заблестя по покритите със злато върхове на обелиските и се втурна през вратите и прозорците на храмовете. То разбуди глашатаите и тръбачите, така че жреците да могат не само да възпеят славата на Амон Ра, но и да сторят нещо още по-важно: да поздравят и да възхвалят своя фараон, решил да покаже на всички величието си, минавайки тържествено през града.
Едва бе започнал да тече деветият час, а парещото слънце вече мъчеше окъпаните в пот тела на моряците, които теглеха дългите гребла на великолепния царски кораб „Славата на Ра“, порещ водите на Нил. Божественият фараон, въплъщението на Златния ястреб, обичаната от Ра, сестрата на Озирис, защитницата на своите народи и унищожителката, победила враговете на Египет, бе напуснала Дома на преклонението. Тя бе взела решение да покаже на своя народ лицето и усмивката си, плавайки с величав блясък по Нил до Голямата скеля, намираща се недалеч от храма на Изида. По бреговете маршируваха батальони от елитната пехота на полка на Сет. Фланговете им бяха пазени от ескадрони от колесници с отличителния си знак — емблемата на Орела. Сгорещеният въздух трептеше от звуците на музиката и приветствията на тълпите. Разнасяха се най-сладостни благоухания от постоянно размахваните огромни пера от щраус, които почти закриваха присъствието на божествената. Хатусу бе седнала на облечен в злато трон в самата среда на кораба, а лицето й излъчваше божествена яснота и ведрост.