„Можеш ли да си представиш — се бе заляла в смях Хатусу — как божествената полита в Нил?“
Хатусу имаше чувството, че пак ще се разсмее, но прехапа устни и се огледа. Подразделения от полка на Сет стояха в готовност с дългите си копия, червени шапки и големи продълговати щитове. Тя зърна и Пантерите от Юга, но не се обърна, за да ги погледне. Трябваше да почакат още. Тържественото шествие тръгна, предвождано от множество жреци, които размахваха кадилници, изхвърлящи нагоре огромни кълба тамянов дим, докато девици от храмовете пръскаха пред царския трон розови цветчета, напоени с благоухания. От двете й страни крачеха с маршова стъпка телохранителите, а отзад следваха хоровете от различни храмове, които пееха тържествен химн за прослава.
Паланкинът следваше бавно Пътя на сфинксовете. При преминаването му тълпата стихваше и всички лягаха ничком. От време на време Хатусу се обръщаше встрани, за да се усмихне. Най-после се появи храмът на Маат. Шествието мина през извисилите се нагоре пилони, пресече обляната в слънце и покрита с цветя главна алея и спря в подножието на стъпалата. Най-горе я чакаше Амеротке, коленичил върху възглавница. Той носеше всички служебни символи и атрибути — гръдния знак, пръстените и гривните за глезените. Съдията вдигна глава, когато тръбачите изсвириха острите призивни звуци — знак, че божествената е пристигнала.
„Изглеждаш уморен“ — помисли си Хатусу. Тя се усмихна на съдията и му намигна. Свалиха паланкина. Придворни и слуги й помогнаха да излезе от покритата носилка. Появиха се малки момченца, които пръснаха розови цветчета по камъните, където щеше да стъпи кракът на фараона. Хатусу чувстваше силната горещина, но си наложи да се изкачи бавно. Когато стигна горе, застана пред Амеротке, който бързо целуна обутото в сандал стъпало на крака й. Хатусу му подаде ръка — знак на голямо приятелство.
— Стани, Амеротке.
Съдията се изправи. Понеже знаеше, че никой не може да види какво прави в момента, тя му изпрати бърза въздушна целувка, а после му даде правото да я поведе през входа с колонадата, за да влязат в нейния съд — Залата на двете истини. Не бе допуснат нито един зрител. Единствено Асурал, Пренхое и Шуфой седнаха върху възглавниците, където обикновено коленичеха писарите и оформяха протоколите от заседанията на съда. И тримата паднаха по очи, когато Хатусу седна на официалния стол на съдията. Амеротке сложи под краката й посребреното ниско столче.
— С удоволствие ще пийна малко вино — каза Хатусу, поемайки си дъх, — но само след като свърши това тук.
— Не бива да приказваш — прошепна Сененмут, който застана прав зад стола.
— Аз съм фараон! — сряза го Хатусу. — И ще правя, каквото искам!
Амеротке клекна с гръб към фараона върху възглавницата пред малкото столче за височайшите нозе. Погледна бързо вляво. Шуфой и Пренхое изглеждаха почти заспали. В малкия напречен неф с портик вдясно се бяха събрали Карнак, Туро, Хети и Небамум, а на известно разстояние от тях бе застанала Нешрата, която държеше сестра си за ръка.
Вратите на залата бяха затворени от Асурал, който остана да пази със скръстени ръце. Други присъстващи нямаше да бъдат допуснати.
— Фараонът каза думата си! — обяви Сененмут. — Ще бъде оповестена произнесената от нея присъда! Заседанието на съда е открито!
Амеротке вдигна двете си ръце и произнесе с напевен тон кратката ритуална молитва към Маат. Когато свърши, погледна вдясно:
— Всички призовани да чуят думата на фараона могат да приближат!
Пренхое и Шуфой скочиха и донесоха шест възглавници, които подредиха в полукръг пред Хатусу.
Карнак дойде с другарите си по оръжие и всички застанаха на колене; Нешрата и Кией също заеха посочените им места. Шестимата изпълниха ритуалния обред за изразяване на покорство, като опряха чело о студения блестящ под. Хатусу съзнателно ги остави да почакат, докато Сененмут реши да обяви, че могат да погледнат божествената в лицето.
— Господарке — протестира Карнак, — божествена, защо сме извикани тук?
Хатусу не му отговори. Мълчанието се проточи. Сененмут се изкашля тихо.
— Призовани сте тук — обяви Амеротке, влизайки в ролята си, — защото божествената иска да чуе истината, и не след дълго тази истина ще бъде чута. Претърсени сте за оръжие — погледна той към Пантерите от Юга, а после и към двете млади жени. — Нямате право да се обръщате нито вляво, нито вдясно, преди божествената да заговори. Нешрата, вие ли убихте писаря Ипумер?