Погледна встрани и видя двама много изморени млади хора, които едва се крепяха на седлото. На лицето му трепна една от редките му усмивки и чертите му веднага се смекчиха.
— Изтощени ли сте, господа? — попита той.
Джеймс, старши скуайър в двора на принца, го погледна с очи, заобиколени от тъмни кръгове. Джеймс и приятелят му Локлир бяха прекарали близо седмица в непрестанна езда, подхранвани единствено от някаква вълшебна билка, която им бе помагала да не заспят на седлата. Сега обаче, когато ефектът й се изчерпваше, в телата им се пробуждаше нетърпима болка от натрупаната през изминалите дни умора. Двамата бяха спали непробудно цяла нощ в шатрата на Арута, но посрещнаха сутринта изморени и схванати.
— Не, господарю — отвърна с престорена бодрост Джеймс. — Ние винаги си изглеждаме така, когато се събудим. Обикновено не ни виждате, преди да сме гаврътнали сутрешното кафе.
Арута се засмя.
— Гледам, че не си изгубил чувството си за хумор, скуайър.
Към тях се приближи нисък мъж с къдрава черна коса. Пъг.
— Добро утро, ваше височество — каза той и се поклони.
Арута отвърна на поздрава и попита:
— Пъг, ще се върнеш ли с нас в Крондор?
— Не веднага, ваше височество. Има някои нерешени въпроси в Звезден пристан. Не ми дават мира и опитите на цуранския Велик да проникне в подземията на Сетанон. Трябва да се уверя, че няма замесени и други магьосници и че онези, които работят в Академията, не са попаднали под нечие влияние.
Арута погледна към отдалечаващия се обоз и рече:
— Пъг, истина е, че трябва да обсъдим ролята на цураните в твоята Академия. Но не точно сега и тук.
Пъг кимна. Макар че всички, които присъстваха на разговора им, бяха посветени в тайната на скрития в подземията на Сетанон Камък на живота, предпазливостта изискваше този въпрос да се обсъжда насаме. Пъг знаеше, че Арута е особено обезпокоен от предателството на Макала, довело до нашествието на моределите и завършило с последната битка между армията на принца и останките от войските на тъмните елфи. Той предполагаше, че сега Арута ще поиска стриктен контрол върху всички, които използват разлома — този магичен портал между Мидкемия и цуранския роден свят Келеуан.
— Прав сте, ваше височество. Но първо ще се погрижа за безопасността на Катала и Гамина.
— Разбирам тревогата ти — рече принцът.
Дъщерята на Пъг бе отвлечена и прехвърлена с помощта на магия на един далечен свят, за да бъде примамен и той там, та да е далеч от Мидкемия, когато цуранецът се опита да открадне Камъка на живота.
— Ще взема мерки никога да не им се случи нещо подобно — заяви решително магьосникът. — Мисля, че в Звезден пристан ще са на много по-сигурно място. Жалко, че не мога да направя същото и за Уилям.
— Уилям е войник, което означава, че дългът изисква от него да се излага постоянно на риск. Все пак — усмихна се принцът — и аз взех мерки. Наредил съм постоянно да го охраняват шестима крондорски кралски гвардейци. Всеки, който се опита да те шантажира чрез Уилям, ще си има работа с тях.
На лицето на Пъг се изписа неодобрение.
— Той можеше да постигне много повече — промърмори магьосникът. — И все още може. Не е късно да се върне с мен в Звезден пристан.
Арута втренчи поглед в него. Даваше си сметка за разочарованието, което изпитваше Пъг, за желанието му собственият му син да тръгне по стъпките на баща си.
— Пъг — заговори той с помирителен тон, — зная, че вие двамата имате известни разногласия относно неговия избор, но мисля, че е време да стигнете до някакво споразумение. Както вече ти казах — когато за пръв път се възпротиви Уилям да постъпи на служба при мен, — той е не само мой роднина, но и зрял и свободен човек, който трябва сам да взема решения. Нямах никаква причина да откажа на молбата му. — Забелязал, че Пъг се опитва да каже нещо, принцът вдигна ръка. — Дори и за да ти направя услуга. — И продължи с посмекчен тон: — Но ще ти кажа, че като войник в него има бъдеще. Моят мечемайстор твърди, че се учел страшно бързо. — Арута реши да смени темата. — Оуин тръгна ли си за вкъщи? — Оуин Белефот, най-малкият син на барона на Тимонс, се бе оказал полезен помощник на Джеймс и Локлир в току-що преживяното изпитание.
— Още сутринта потегли. Опасява се, че ще си има разправии с баща си.
Арута махна на Локлир, без да сваля поглед от Пъг.
— Имам нещо за теб. — Локлир не помръдна и Арута трябваше да го разтърси за рамото — Скуайър, къде е онзи документ?
Локлир, задрямал в седлото, подскочи веднага щом гласът на принца премина през пелената на обърканите му мисли, побутна коня си към Пъг и му подаде навит на руло пергамент.