Владич се засмя и за първи път, откакто се бяха запознали, си позволи да се поотпусне.
— Всичко е въпрос на гледна точка, предполагам. Моят народ е доста древен, докато Западните владения са сравнително нови. В Оласко не сме виждали елф или таласъм от столетия. Между северните земи и Оласко сега са разположени шест други държавици.
— Елфите са най-интересни — поддържаше разговора Джеймс. — Що се отнася до таласъмите, нагледал съм им се за цял живот.
— Чух, че не се отличавали с остър ум, но пък ставали за ловна плячка — отбеляза Казамир.
— Ако се интересувате от лов на плячка, въоръжена със сабя или лък, тогава да. Аз съм градско чедо и нямам кой знае какъв опит в лова. Не ми е позната тръпката на този спорт.
— Това е за хора, които водят скучен живот — обясни Владич.
Джеймс се засмя.
— Ето я значи причината — животът ми никога не е бил скучен.
— Щастливец сте вие — рече Казамир — Ние също си имаме своите малки войни, но между тях няма никакво свястно мъжко занимание.
— Братовчед ми — поясни Владич — е като повечето наши благородници. Все търси изява във велики дела. Аз лично намирам тези занимания за по-маловажни от притегателната сила на властта. — Той посочи Арута, който се бе заслушал в нещо, което му шепнеше един от местните благородници. — В двора на баща ми интригантстването е начин на живот.
Джеймс се засмя.
— Този там е скуайър Рандолф от Среброград. Мисля, че се опитва да убеди принца да накара един от нахалните му съседи да изкара стадата си от пасищата на Среброград.
Казамир се разсмя.
— Доста дребна интрижка, братовчеде.
Владич завъртя глава, недоволен, че му се присмиват.
— Дълго ли ще останете в Крондор? — попита Джеймс.
Казамир сви рамене.
— Тъй като ни чака още път, предполагам, че ще е само няколко дни. Баща ми иска да половува в Тролските планини, където, освен диви троли имало глигани и — ако е вярно — се срещали дори дракони.
— Виждал съм дракон с очите си — отвърна Джеймс, който едва сдържаше усмивката си, — и ако позволите да говоря откровено, само безумец би тръгнал на лов за подобно чудовище.
— Безумец казвате? — повтори с помрачняло изражение Казамир.
Джеймс побърза да разпери извинително ръце.
— Пошегувах се, но, изглежда, неудачно. Но искам да знаете, че всички страшни неща, които сте чували за драконите, са верни. Ако ще гоните някой, вземете си армия.
Чертите на Казамир се посмекчиха, но Джеймс не беше сигурен дали обидата ще бъде забравена.
— Дори тролите трябва да се избягват, освен ако не е наложително да се изправяте срещу тях — продължи той. — Равнинните троли може да са само на една крачка пред дивите животни, но са много по-опасни от всеки лъв или мечка, по дирите на която тръгвате, защото са по-хитри и се движат на групи. Техните планински братовчеди имат свой език и използват оръжия. Излезете ли на лов за тях, да знаете, че те също ще ви подгонят.
— Интересно — рече замислено Владич. — А как е ловът по тези места?
— Да — кимна Казамир — Срещат ли се лъвове тъдява?
Джеймс сви рамене.
— Ако тръгнете на север към подножията на Калатийските планини, ще има какво да ловувате. Покрай Кралския друм не се срещат много животни, но нагоре из хълмовете има елени, мечки и дори големи леопарди.
— Ако останем няколко дни, ще можете ли да организирате един малък поход до тези планини? — попита Владич.
Джеймс кимна.
— Ще говоря с мечемайстора да събере ескорт и с ловния майстор да ни намери водачи. Само на ден път оттук сигурно ще се натъкнете на плячка в изобилие.
— Чудесно — зарадва се Владич. — Още утре ще разговарям с чичо ми и ако позволи, вдругиден може да потеглим.
— Няма да е зле да намерите някой, който да занимава сестра ми, докато ни няма — добави усмихнато Казамир.
Джеймс го погледна намръщено и той се разсмя.
— Предполагам, че в двора има достатъчно млади мъже, които с радост биха й правили компания — рече младият скуайър.
— Като този млад кадет, когото повикахте одеве — кимна Казамир.
— Да, но… на младия Уил му липсва опит — почна заговорнически Джеймс. — А сестра ви, предполагам, се нуждае от някой по-… обигран, ако мога да се изразя така.
Казамир тупна Джеймс по рамото и избухна в смях.
— Може да произхождате от простолюдието, приятелю, но съвсем не сте простоват. Да, сестра ми си търси съпруг с положение и той сигурно ще държи да бъде първият мъж в живота й. Но докато това стане, не се съмнявайте, че ще разбие доста сърца.
— А този неин вълшебен пръстен — смени едва забележимо темата Джеймс — не й ли създава известни проблеми у дома?