— Скуайър? — разнесе се приглушен глас, който мигом извади Джеймс от унеса.
— Да? — отвърна той и се обърна към младия паж.
— Негово височество ви очаква в кабинета си.
Джеймс кимна и си наложи да преодолее умората, която го караше да заспива на всяка крачка. Когато стигна вратата на кабинета, друг паж му отвори, за да влезе.
Арута, който седеше зад бюрото, посочи две чаши и глинена кана и каза:
— Обслужвай се.
Джеймс вдигна каната, от която го лъхна приятното ухание на горещо кешийско кафе.
— Преди няколко години не можех да го понасям — промърмори доволно той, докато си наливаше. — А сега се питам какво ли бих правил, ако сутрин не глътна една чашка.
Арута кимна и вдигна чашата си.
— Също и чоча — подхвърли той.
Джеймс сви рамене при споменаването на тази сутрешна цуранска напитка.
— Не ми харесва. Горчива ми е и прекалено пикантна.
Арута му посочи едно кресло и рече:
— След петнайсет минути събирам двора, но днес ти няма да присъстваш. Измислил съм ти две задачи — едната лесна, другата — не чак толкова.
Джеймс кимна и зачака продължението.
— Херцог Радсвил и семейството му изразиха желание да половуват — обясни принцът. — Искам да предадеш на ловния майстор, че нареждам да събере група, която да придружи принца до планините. Вероятно ще потеглят вдругиден.
— Това сигурно е лесната задача — подхвърли Джеймс.
Арута кимна.
— Второ: искам да откриеш изчезналите си агенти и да разбереш каква е причината за бъркотията в града. Но ще пипаш внимателно, защото трябва да започнеш с посещение в градския затвор и среща с шериф Мине.
— И да го попитам защо ни чакаше, когато се прибрахме в Крондор, така ли?
Арута огледа внимателно младия скуайър.
— Още ли не си чул слуховете?
Джеймс потисна една прозявка.
— Бях доста зает.
— Имаме проблем с взаимоотношенията между градската стража и хората на шерифа. Вчера шерифът идва при мен, за да се оплаче от войниците на капитан Гурут, особено тези, които отговарят за бедняшките квартали.
— Спор за територии — подметна нехайно Джеймс.
— Нещо подобно. По принцип градската стража се занимава с охраната на града, докато жандармите на шерифа отговарят за борбата с престъпността, но напоследък помежду им непрестанно възникват противоречия. По-рано бе обикновено съперничество, което обаче, струва ми се, започва да излиза извън контрол.
— Какво искате от мен, ваше височество?
Арута се надигна и закрачи бавно към вратата.
— Искам всичко това да спре, преди да е прераснало в открити стълкновения между стражниците и жандармите. Помисли за някакъв начин да накараш едните и другите да насочат вниманието си към убийствата в града и да престанат да се джафкат. — Арута излезе от кабинета и Джеймс остана сам.
Надигна чашата, гаврътна последната глътка кафе и също излезе. Чакаше го доста работа и както обичайно — твърде малко време, за да я свърши.
Ранните утрини в Крондор бяха любимото време на Джеймс. Слънцето едва се подаваше на изток, а градът вече кипеше от оживление.
По улиците трополяха каруци, тръгнали да пресрещнат при вратите пристигащите кервани, или към пристанищата, за да приберат доставените от корабите стоки. Работници бързаха за работа, а ранобудните търговци вдигаха кепенците на дюкяните. Имаше дори зяпачи и посетители от други градове.
Откъм залива повя слаб вятър, който донесе мириса на соления океан, и Джеймс го пое с пълни гърди. До обед жегата щеше да напълни въздуха с вонята на гниещи плодове и разлагащо се месо, както и на някои отходни продукти на човешкия бит. Роден и израснал в града, Джеймс приемаше всички тези миризми за нещо естествено и неразривно свързано с цялостната картина, затова в повечето случаи не им обръщаше внимание. Но това не пречеше липсата им да му се струва приятна.
Той отново пое въздух с пълни гърди тъкмо в мига, когато край него изтрополи тежка волска талига и един от запрегнатите волове реши да разнообрази уханията с миризмата на задържаните в червата си газове. Джеймс сбърчи нос и побърза да се отдалечи, като си повтаряше, че тази случка не е нищо повече от проява на чувство за хумор от страна на боговете. Ако се беше случила с някой друг, вероятно дори щеше да я сметне за комична.
Отправи се към Кралското пазарище, което в действителност нямаше нищо общо с коронованите особи и бе наречено така само защото бе разположено най-близо до двореца. Тук оживлението бе в разгара си и търговците възхваляваха на висок глас вече подредената стока.