— Това, което повече ме безпокои в този момент, е докладът за разгромяването на Шегаджиите, тъй като ако го свържем със срещата ти с агентите на Гадника в Силдън и с очевидната връзка между Гадника и Нощните ястреби в Кентингска треска, изводът е само един.
— И какъв по-точно?
— Че се готви нещо много голямо. И че виждаме само отделни, дребни фрагменти от цялостната картина.
Джеймс кимна.
— И аз се боя, че е нещо подобно. Мислех си, че сме приключили веднъж завинаги с Нощните ястреби, след като убихме водача им в Кавелската крепост.
— Джеймс, опасявам се, че той е бил само един от многото водачи. През всичките тези години, откакто за пръв път се натъкнахме на Нощните ястреби, имаше едно нещо, което не ми даваше покой. Май едва сега взех да осъзнавам кое е то.
— И кое? — попита Джеймс.
— Че има твърде много убийци — отвърна Арута.
Джеймс го погледна неразбиращо и повтори озадачено:
— Твърде много?
Арута се надигна и Джеймс скочи от стола си.
— Има различни причини, поради които могат да бъдат наети убийци — продължи принцът, като закрачи из стаята. — Първата е изнудване: пращат ти писмо, в което искат определена сума, за да не ти видят сметката, и ако не се подчиниш, те убиват. Втората е, когато са наети да премахнат някого заради отмъщение, пари или политика.
Той замълча.
— Забравихте третата причина — рече Джеймс. Арута махна с ръка.
— Не, не съм. Изключвам религиозния фанатизъм, тъй като храмът на Лимс-Крагма от години избягва всякакви контакти с Нощните ястреби, а храмът на Ги-Уа разполага със собствено котило убийци, които се различават в действията си от тези на Ловците на кръв.
Джеймс почувства, че се изчервява. Както винаги, Арута беше много по-подготвен, отколкото предполагаше.
— Прав сте — съгласи се той.
— Ако мотивът е печалба — продължаваше разсъжденията си Арута, — в такъв случай поне един или двама от пострадалите щяха да ни предупредят, че са получили заплашителни писма. Значи това отпада. Остава да се преследва някаква друга полза.
— Но каква?
— И аз това се питам. Защо трябва да убиват случайни граждани, за да разгромят Шегаджиите?
Джеймс се замисли, разбрал, че въпросът не е риторичен. Арута очакваше да чуе мнението му.
— Нямам обяснение по въпроса за случайните граждани — заговори той след малко, — още повече, вече се съгласихме, че може да не се окажат чак толкова случайни. Що се отнася до второто, единствената причина да преследват Шегаджиите е или за да ги изместят, или да им попречат да забележат нещо важно.
— Точно така. — Арута го погледна одобрително. — Но кое е по-възможно?
Джеймс въздъхна.
— Първото — да ги изместят. Ако целта беше да се скрие нещо, едва ли щяха да избиват хора наляво-надясно. Просто щяха да се притаят и да чакат. Има стотици потайни местенца в околните гори и планини, където можеш да си създадеш удобна база на не повече от ден път от града. Но не, за да се опитват да прогонят Шегаджиите от каналите, причината е само една — контрол върху престъпния живот в града.
— Съгласен съм — рече Арута. — Сега, след като стигнахме до този извод, каква може да е ролята на Нощните ястреби?
— Не зная със сигурност — отвърна Джеймс и с мъка потисна една прозявка. — Изглежда, работят за Гадника, но струва ми се, покрай това преследват и свои собствени цели.
Арута кимна.
— Помниш ли лъжливите Нощни ястреби, на които Локлир се натъкнал в каналите, докато водел Горат в двореца?
— Чух тази история — отвърна Джеймс.
— Успя ли някой да разбере за кого са работили?
Джеймс сви рамене.
— Локи не е могъл да ги попита, тъй като вече са били мъртви, а и по онова време бе по-логично да предположим, че работят за някой, който се опитва да попречи на Горат да стигне в двореца. Сега обаче съм по-склонен да вярвам, че целта им е била да ви накарат да пратите цялата си армия в каналите.
— И в двата случая са искали вината да падне върху истинските Нощни ястреби — рече Арута. — Имам една хипотеза. Да предположим, че Нощните ястреби са склонни да работят за Гадника тогава, когато това съвпада с техните интереси и може би подпомага осъществяването на някакви техни планове, или им осигурява нужните доходи. В края на краищата не е никак лесно да се издържа цяла една тайна армия. А после по някаква причина Гадника е започнал да се страхува от тях. Няма ли най-добрият начин да се отърве от доскорошните си съюзници да е, като стовари върху тях вината за всичко, което се върши от главорезите му в града?
— Тоест стигаме до извода, че в града действа повече от една група убийци — продължи мисълта му Джеймс. — От една страна, Нощните ястреби, а от друга — наемниците на Гадника.