— Тук съм с особено важни гости на принца и ми е поръчано да се грижа за тяхната безопасност. Откъде идвате и накъде сте се запътили?
Мъжът с орловия нос каза:
— Тръгнал съм към брега, към едно селце на име Халденова глава. Идвам от Изтока.
— А аз отивам в Крондор, сър — каза другият. — Идвам от Егли.
— И просто така решихте да си правите компания по време на ядене?
— Срещата ни е случайна — отговори мъжът с наметалото. — Разказвахме си слухове и кой откъде идва и накъде е тръгнал.
— Имената ви?
— Аз съм Джакуин Медоса — отвърна мъжът, когото Уилям бе сметнал за монах или магьосник.
— А аз се казвам Сиди — рече другият.
Известно време Уилям ги разглежда внимателно. Имаше нещо в тях, което го безпокоеше. Но от друга страна, наистина изглеждаха като мирни пътници, седнали да похапнат.
— Благодаря ви. — Той кимна и без повече коментари тръгна към масата на херцога.
На нея вече бяха поставени халби с ейл и чинии с храна. Уилям повика ханджията и му нареди да отнесе една бъчонка ейл и храна на войниците. Едва след като се увери, че това е изпълнено, си позволи да седне, за да се нахрани. Но през цялото време не можеше да откъсне очи от кръглата маса с двамата непознати в ъгъла. Сигурен беше, че поне в половината от случаите мъжът, който се бе представил като Сиди, среща погледа му.
Принцесата го попита нещо, той се обърна да й отговори след малката й задявка, като прати мислена благодарност на Джеймс, задето му бе осигурил пръстена, защото сега девойката му се струваше привлекателна, но нищо повече — в сравнение с пламтящите желания, които будеше у него при първата им среща. Паулина, изглежда, не бе забелязала поохладнелия му ентусиазъм и продължаваше да дърдори каквото й хрумне, сякаш си мислеше, че го държи в плен на магията си. След като приключи разговора с нея, Уилям отново погледна към ъгъла и видя, че двамата мъже са си тръгнали.
Когато пристигнаха на мястото за лагеруване, се свечеряваше. Късно следобед бяха пратили неколцина съгледвачи да открият подходящо място за нощувка, както и да разузнаят какви животни има из района.
Слугите чевръсто разопаковаха багажа и веднага се заеха да вдигат шатрите за херцога и неговото семейство.
Уилям и хората му щяха да нощуват под открито небе, но разполагаха с платнени навеси, в случай че завали. Докато слънцето се спускаше към хоризонта, слугите бързаха да приготвят вечерята, а Уилям се зае да разполага нощните постове. Макар районът да се смяташе за спокоен, младият офицер знаеше, че от него се изисква да проявява бдителност при всякакви обстоятелства.
Матюс също намина да провери постовете, а после и как са се погрижили за снаряжението и конете си останалите войници. По време на преход от всеки войник се изискваше да се грижи сам за състоянието на коня си, въпреки че отрядът се придружаваше от немалък брой прислужници.
Уилям се присъедини към семейството на херцога в просторната шатра — която по размери наподобяваше павилион — и седна до масата, която вече бе отрупана с ястия, плодове и вина. Херцогът го покани да сподели вечерята им с небрежно махване на ръката, после попита:
— Откриха ли нещо съгледвачите?
— Пресни следи от дивеч на североизток, ваша светлост. Лосове, елени и мечка с малкото си.
Херцогът привърши с оглозгването на една кокоша кълка и я захвърли настрани. Уилям въздъхна с облекчение, че херцогът не беше взел и хрътки. Майка му никога не бе одобрявала обичая по време на храна край масата да има кучета и той бе израсъл с неприязън към присъствието им по време на ядене. Слугите щяха да почистят костите преди херцогът да се оттегли.
— Не бива да се напада мечка, преди да е отбила рожбата си. Малките трудно оцеляват и това намалява популацията. Какво друго?
— Вероятно една голяма котка — отвърна Уилям.
Това повече се хареса на херцога.
— Съгледвачите не можаха ли да определят от какъв вид?
— Не бяха съвсем сигурни, милорд. Обикновено по тези краища се срещат пуми. Те са дръзки и нерядко се спускат посред нощ в селата, за да крадат овце или пилета.
— Познавам ги добре — прекъсна го херцогът. — Но ще ти кажа, Уили, не ги смятам за кой знае какво предизвикателство. Друго?
— Понякога от югозапад идват лъвове, но почти винаги слухът за това ги изпреварва. Младоци, които нямат свой ловен район.
— От тях стават хубави ловни трофеи.
— Случва се — макар и много рядко — да се срещне и леопард.
— Ето това вече е нещо интересно. — Херцогът се поизправи. — Особено ако го сгащиш на някое дърво. Там става наистина опасен.