Най-отпред крачеше един от следотърсачите, който вървеше по дирята на леопарда. Уилям бе напрегнал вътрешните си сетива, за да долови и най-малкия признак за присъствието на котката, но засега не усещаше нищо, освен дребни животинчета, които си разменяха уплашени сигнали: „Големи ловци! Опасност!“
Притихналата гора го потискаше. Само от време на време от клоните и листата над тях падаха капки.
С всяка крачка безпокойството му нарастваше. След още двайсетина крачки той прошепна на хората зад себе си:
— Ще се приближа към херцога. Повикайте слугите насам.
— Разбрано — отвърнаха му също шепнешком.
Уилям ускори крачка и скоро задмина слугите. Забеляза, че един от тях — този, който носеше оръжията на херцога — трепери от страх. Малко след това се изравни с принцесата, която крачеше зад брат си. Още по-напред различи сред мъглата силуета на херцога и принц Владич зад него. Изведнъж се смрачи и Уилям долови тревожния повик на вътрешния си глас. Спрял до херцога, съгледвачът се озърташе объркано, сякаш бе изгубил дирите на животното.
Херцогът вдигна ръка да спрат. Уилям неволно посегна към сабята си. Херцогът държеше лъка си готов за стрелба и не откъсваше втренчен поглед от гъстите сенки пред себе си, сякаш се опитваше да ги разсее с волята си. Изведнъж нещо се раздвижи високо над главата му и Уилям, който го забеляза пръв, извика:
— Това е клопка! Над вас!
Херцогът реагира, без да се двоуми — отскочи настрани и в същия миг отгоре се хвърли грамаден черен силует. Принц Владич пусна тетивата и стрелата изсвистя през мястото, заемано допреди секунда от животното. Леопардът тупна меко на земята, извъртя се, замахна с предната си лапа и удари херцога по рамото.
Уилям вече бе стигнал до Казамир, Синът на херцога отпусна тетивата, стрелата профуча опасно близо до братовчед му и се заби в крака на черния леопард.
Уилям изскочи пред херцога в мига, когато котката се готвеше да се хвърли върху него. Мечът му изсвистя и той усети как съсича рамото на леопарда. Животното нададе болезнен вопъл, забрави за атаката срещу херцога, обърна се и се втурна към гората, последвано от цял порой стрели.
Уилям се наведе над херцога, но той отблъсна протегнатата му за помощ ръка и кресна:
— След него!
— Не бива, ваша светлост!
— Махни се от пътя ми, момче! — викна херцогът и го избута встрани.
— Но, сър, вие сте ранен! — възрази Уилям. — Звярът ще ви подуши от цяла миля.
— Ходя на лов за леопарди отпреди да си се родил, момче! Пусни ми ръката!
Но Уилям успя да го задържи, докато не дотичаха синът му, дъщеря му и неколцина войници.
— Това не беше леопард, ваша светлост — рече Уилям.
— Какво? — Херцогът чак подскочи.
— Това не беше леопард.
— Но аз го видях! — възрази херцогът и продължи да се дърпа.
— Приличаше на леопард, но не беше.
— А какво беше тогава? — попита принц Владич.
— Магьосник — отвърна Уилям и едва сега пусна ръката на херцога. — Магьосник от Нисшия Път. — И прибра меча в ножницата.
— Магьосник ли? — повтори Паулина. — Откъде знаеш?
— Милейди, познавам магьосниците също толкова добре, колкото вие — леопардите. Повярвайте ми.
— Менящ облика си? — попита Казамир.
Уилям кимна.
— Тотемът на леопарда. Трябва да е доста силен, щом е в състояние да приеме подобен облик.
— Дойде в лагера, сякаш знаеше какво прави, татко — обади се Паулина.
— Искаше да тръгнете след него — обясни Уилям. — Беше излязъл на лов за вас. — Той посочи съгледвача, спрял недалеч от тях. — Макар че вървеше най-отпред, леопардът го пропусна, за да ви строши гръбнака.
— Да ми строши гръбнака?
— Скочи право върху вас. Ако не бяхте отскочили, когато викнах, щеше да ви убие.
— Истина е, ваша светлост — намеси се съгледвачът. — Ако ви беше докопал, сега щяхте да сте мъртъв.
— Ударът, преди да избяга, целеше да ви предизвика да го последвате — рече Уилям.
— Точно това смятам да направя. Сега аз ще го гоня — заяви гневно херцогът, без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше от раната на рамото му.
— Не, ваша светлост — възрази Уилям и махна на сержант Матюс. — За вас ловът е забава, но когато става въпрос за преследване на опасни престъпници, това вече е мое задължение. — Той се обърна към сержанта. — Придружете херцога до шатрата му и се погрижете за раните му. Искам да ми пратите десетина войници. — Уилям повика съгледвача. — Провери ясна ли е дирята, но внимавай. Помни: сега преследваме човек, а не диво животно.