Уилям го остави да падне и измъкна меча от гърдите му. Когато се обърна, видя, че всички войници се въргалят на земята, гърчейки се в ужасни мъки.
Сред ръмженето на животните и писъците на ранените Уилям си даде сметка, че не разполага с много време за действие. Вдигна меча и посече най-близкия магьосник — онзи, когото бе срещнал в крайпътния хан и който се бе нарекъл Джакуин Медоса. Острието сякаш се удари в дънер на як дъб, а магьосникът дори не падна, само се люшна напред. Уилям не се изненада, тъй като имаше известна представа за силите на магията и предполагаше, че тялото на противника му е защитено не само от мускули и кости. Някои магьосници, които изглеждаха с крехка конструкция, в действителност можеха да издържат на удар със сабя, меч или стрела.
Магьосникът извърна глава и втренчи поглед в Уилям, но преди да успее да изрече някое заклинание, младият офицер нанесе още един, добре премерен удар, който му отсече ръката от рамото. Магьосникът изпищя и падна, а от раната бликна кръв. Уилям го довърши без капка милост, като му преряза гърлото.
Последният магьосник също издъхна бързо и веднага след това шумът на битката започна да се променя. Свирепите животински звуци се превърнаха в уплашени вопли, но дори след смъртта на магьосниците леопардите продължаваха да се бият.
— Назад! — извика Уилям на хората си. Животните не бяха по-малко опасни, след като ги беше лишил от напътствията на магьосниците, и единственият начин да спаси хората си бе като ги накара да избягат в гората.
Той затвори очи и се помъчи да оформи в представите си образа на грамаден разярен лъв, готов да защитава територията си от нашествието на леопардите. Нито един леопард не би дръзнал да се изправи срещу подобно чудовище и вместо това би предпочел да се оттегли с максимална бързина.
Което и стана — изведнъж леопардите побягнаха от бойното поле. Само след секунди в лагера се възцари странна тишина.
— Сержант Матюс! — провикна се Уилям.
— Сър — отвърна Матюс с отпаднал глас и се приближи. Лявото му рамо беше цялото в кръв.
— Иди да те превържат, после се яви на доклад — нареди му Уилям.
Херцог Радсвил и синът му излязоха от шатрата — и двамата бяха опръскани с кръв.
— Всичко наред ли е, ваша светлост? — попита ги Уилям. Херцогът кимна и се огледа.
— Тези проклети котки… Нищо не разбирам. Леопардите винаги ловуват сами…
— Погледнете! — прекъсна го Казамир е пребледняло лице.
Уилям втренчи поглед към тримата магьосници, които бе убил, и откри, че телата им се променят. За пръв път им се случваше да присъстват на нещо, на което бяха ставали свидетели малцина простосмъртни: магьосник, който се възвръща към тотемния си облик. Вторият магьосник, този, който бе изненадал Уилям със силата си, се превръщаше в огромен черен леопард.
— Този ви дебнеше, ваша светлост — посочи го Уилям.
— Откъде знаеш? — попита херцогът.
— Ето къде го раних първия път. — Уилям се наведе към белега на лявото рамо. След това побутна отсечената ръка. — А после ударих тук. Този човек беше вчера в хана — представи се като Джакуин Медоса.
— Да, и аз го познах — обади се принц Владич.
— Как се спасихте? — попита го Уилям, който не можеше да скрие облекчението си.
— Чичо ми и братовчед ми са герои — отвърна Владич. — Преобърнаха масата и ме скриха зад нея. Докато ме защитаваха, получиха доста сериозни рани.
— А принцесата? — попита Уилям.
— Тя беше зад мен — рече Владич. — Скрихме я вътре в шатрата. Уилям огледа полесражението.
— Колко бяха хищниците?
— Поне дузина — отвърна един от войниците. — А може би повече, сър.
Уилям поклати глава.
— Сбор на тотема. Рядка и много силна магия. Тези, които се опитаха да ви убият, ваша светлост, бяха наели магьосници с голяма сила. Малцина биха могли да сторят онова, което направиха тези тримата.
— Ласкаеш ме, лейтенант. Но тези типове нямаха намерение да убиват мен.
— Сър? — Уилям го погледна учудено.
— Да, защото бяха дошли за мен — обади се Владич. — Лесно можеха да убият чичо ми, но атаките им бяха съсредоточени върху моя милост.
Уилям го погледна неразбиращо.
— Мисля, че мога да ти обясня — заговори херцогът, стиснал зъби, за да преодолее болката. — Ако не ме беше пратил да се върна в лагера, щях да съм с теб в гората, когато леопардите нападнаха. Владич несъмнено щеше да бъде убит, както и всички останали. Бих могъл да ти обясня всичко подробно, след като ми превържат раните, но с две думи картината е следната: някой иска принцът на Оласко да умре. При това държаха това да стане на територията на вашия принц.