— Но защо един могъщ магьосник ще посяга на моя живот?
— Причините да се търси смъртта на един принц са много и различни — отвърна Уилям, — също както са различни и човешките амбиции, ваше височество. Всяка една от тези причини може да се превърне в мотив.
— Политическо убийство?
— Така си мисля. Това е най-доброто обяснение, освен ако враговете ви не са в тесни връзки с магьосниците. В двора на принц Арута има специалисти, които ще са по-добре запознати от мен с този въпрос. Това, което споделих с вас, са само мои предположения, непотвърдени от никакви факти.
— И това не е малко, лейтенант — рече замислено принцът. — А тази нощ? — Той погледна Уилям въпросително.
— Ако са били само трима, значи сме в безопасност. Дори да са оцелели, ще са твърде изтощени, за да подновят атаката. Призоваването на други животни от тотема отнема време и изисква пълно възстановяване. Ето защо двама от тях се бяха заели с тази работа. А третият ги пазеше.
Владич кимна.
— А ти как успя да издържиш на заклинанието?
Уилям вдигна ръка.
— С помощта на ей този пръстен.
— Много полезен талисман. Но защо го носиш?
Уилям не можа да се сдържи и се изчерви.
— Всъщност даде ми го един приятел, за да издържа на чара на братовчедка ви и да мога да се отдам всецяло на службата.
Владич се подсмихна.
— Ще стигнеш далече, лейтенант. — Той погледна към стълбите и добави: — Не е зле да похапнем. Не вярвам, че нощта ще бъде спокойна.
— Защо, ваше височество? — попита Уилям, докато го следваше надолу.
— Защото се съмнявам толкова изкусни в подготовката си противници да не разполагат с резервен план.
— Така е — съгласи се Уилям и отново се зае да прехвърля различни възможности за подобряване на отбраната.
Уилям бе разположил постове на всички входове на сградата. Нареди на войниците, които се грижеха за конете, да изоставят конюшнята и да се приберат в хана, тъй като позицията им бе твърде уязвима. Имаше двама войници при вратата на кухнята и други двама при главния вход. И двете врати бяха залостени с дебели дъбови резета, но ако се съдеше по ръждясалите и изгнили панти, вратите едва ли щяха да издържат на някой по-силен напън отвън. Имаше по един пост на всеки от прозорците на първия етаж. Сержант Матюс бе заел позиция пред вратата на стаята на принца, с още един човек до прозореца на втория етаж.
Останалите шестима войници бяха налягали под масите в гостната, облечени с ризници и с оръжия в ръце. Уилям бе опитвал да спи с ризница по време на ученията, но така и не можа да му хване цаката. Ето защо реши да не си прави труда.
Той седна на масата, където бяха вечеряли. Беше твърде възбуден, за да заспи. Потънал в мисли и тревожни предположения, скоро изгуби представа за времето. Макар да знаеше, че не е допуснал нито една сериозна грешка, продължаваше да се терзае, че не е изпълнил дълга си докрай. Един благородник, дошъл в страната им на приятелско посещение, лежеше тежко ранен на горния етаж, бяха загинали войници и за един кратък миг всичко висеше на косъм. Не се и съмняваше, че капитан Трегар ще изрече доста горчиви думи по въпроса.
Неусетно се унесе в дрямка, но някакво движение наблизо го накара да се сепне. Беше Сиди, който се наведе към него и му пошепна:
— Лейтенант, извинете, че ви стреснах.
— Няма нищо. И без това не исках да заспивам.
— Ако ще ни нападнат, ще е скоро. Зората е след два часа.
Беше прав. Противникът естествено знаеше, че часовете преди изгрев-слънце са най-подходящи за нападение.
Уилям втренчи поглед в лицето на Сиди — опитваше се да го огледа по-внимателно на трепкащата светлина на свещта.
— С какво всъщност се занимаваш? — попита го той.
— Живея в едно малко селце в Халденова глава. Това е нагоре в планината.
— И от какво се прехранваш?
Мъжът повдигна рамене.
— Ами, търгувам — скъпоценни камъни, редки минерали, понякога и с информация. По нашия край се срещат всякакви хора и други същества — таласъми и троли, — които са готови да разменят едни дрънкулки за други.
— Нали не си контрабандист на оръжие? — попита Уилям.
— Имам други неща, които тролите и таласъмите ценят. Не всичко, което търсят, е контрабанда.
Уилям въздъхна.
— Извинявай за проявеното недоверие, но при тези обстоятелства…