— Разбирам. Вчера седях с човека, който по-късно ви нападна. Но с моята професия не мога да си подбирам компания.
Уилям се загледа към вратата, сякаш очакваше всеки миг върху нея да се стоварят удари.
— Дали ще дойдат? — запита се той на глас.
— Скоро ще узнаем.
Настъпи тишина. Минутите се нижеха една след друга. После един от часовоите се провикна:
— Лейтенант!
— Какво? — попита Уилям и извади меча.
— Нещо се движи навън, сър.
Уилям напрегна слух. В първия момент не чу нищо особено, после го долови. Някой се прокрадваше отвън и проверяваше дали прозорците са залостени.
Изведнъж се чу тропот на бягащи крака, после вратата отхвърча с трясък навътре. Не беше необходимо да вдига тревога, защото войниците вече бяха наскачали.
Четирима мъже бяха разбили вратата с една дебела греда, която пуснаха на земята. Невъоръжени, те се нахвърлиха върху Уилям, Сиди и другите двама часовои, а зад тях в хана нахлуха други четирима със саби в ръце.
Уилям изрита един от мъжете в слабините и посече този зад него, докато той се готвеше да скочи върху Сиди. Сиди измъкна от пояса си кинжал и се извърна към следващия нападател, който размахваше къса крива сабя.
Шум от горния етаж подсказа на Уилям, че Матюс е барикадирал вратата на херцога и се готви да посрещне двамата, които се качваха по стълбите.
Те обаче се оказаха много по-опасни противници от първите четирима, които бяха нахлули през вратата.
Всеки от тях бе облечен в черно и с качулка, изпод която се виждаха само искрящите му очи. Носеха широки панталони, стиснати с гети на глезените и затъкнати в рязаните ботуши. Черните им ризи също бяха пристегнати на китките и вратовете, дори оръжията им бяха почернени.
— Пазете се от вратата! — извика Уилям. — Може отвън да има стрелци.
Мъжът, който се бе изправил срещу него, замахна със сабята си и Уилям посрещна закривеното острие с двуръчния си меч. Помещението се изпълни със звън на метал. Противникът му опита удар от другата страна и Уилям изведнъж изпита усещането, че го изпробват. Поотслаби преднамерено защитата си, очаквайки следващата атака да е от същата страна и с далеч повече сила и наистина един хоризонтален удар едва не попадна в сърцето му.
Миг след това мъжът срещу него се изцъкли и наведе глава към острието на меча на Уилям, което бе пронизало гърдите му. Още в самото начало на обучението си по фехтовка Уилям бе научил една важна тайна — че повечето сабльори смятат меча за сечащо, а не за промушващо оръжие и не очакват острието му да се насочи към тях. Ето защо бе заучил някои бързи мушкащи удари и използваше меча така, както другите използваха рапирата. Както неведнъж бе споменавал учителят му по фехтовка, сечащите удари раняват, но убиват мушкащите.
Мъжът се строполи на пода и в същия миг Уилям се обърна към двамата други облечени в черно нападатели, които тичаха нагоре по стълбите. Втурна се след тях и ги застигна тъкмо когато се счепкаха с Матюс и двамата му помощници.
Уилям повали единия от тях с удар отзад, докато другият покоси смъртоносно войника до Матюс.
Матюс успя да го посече, но нападателят пренебрегна болката, извъртя се ловко и тласна сержанта към Уилям. Вкопчени за миг един в друг, те трябваше да гледат безпомощно как мъжът се хвърля към вратата на спалнята на херцога.
Вратата отхвърча навътре сред порой от трески, които се разпръснаха като миниатюрни стрелички. От съседната стая долетя писък.
— Принцесата! — извика Уилям на Матюс и го тласна към стаята на херцога. После изрита вратата на стаята на принцесата. От удара се разтърси цялото му тяло, но вратата все пак поддаде.
Паулина се бе свила в ъгъла, скрила лицето си в юмручета. Някой се подаде в рамката на разбития й прозорец. Уилям прекоси стаята с два бързи скока и го прободе с меча в гърдите.
Мъжът издъхна без звук.
Уилям коленичи до принцесата, която го гледаше с разширени от ужас очи.
— Всичко наред ли е? — попита я той.
Тя продължаваше да го гледа втрещено, но поне бавно кимна. Уилям сметна това за знак, че не е ранена.
— Не мърдайте — прошепна й той. — Стойте тук. След малко ще дойда.
Втурна се в съседната стая и откри Владич, Казамир и Матюс надвесени над двамата мъртви убийци. Херцогът лежеше, по-блед от всякога, и се озърташе, сякаш не знаеше къде се намира.
Успокоен, че тук никой не е пострадал, Уилям нареди:
— Сержант, последвайте ме.
Двамата слязоха на долния етаж, където видяха трима мъртви войници и петима убити нападатели. Откъм кухнята се чу шум от бой и Уилям извика:
— Сержант, пазете стълбите! След което се втурна натам.
Още трупове се въргаляха по пода, между тях ханджията, жена му и малката им помощничка. Двама облени в кръв войници бяха затиснали последния нападател в ъгъла. Опрял гръб в стената, той се бранеше със сабя в едната ръка и кинжал в другата.