— Ела с мен.
Двамата излязоха отвън. Джеймс спря и сложи ръка на рамото на младия офицер.
— Добре си се справил, Уили.
Уилям го зяпна изненадано.
— Добре ли? След всичко, което стана?
Джеймс се засмя.
— Така смята капитан Трегар. Според него фактът, че си успял да опазиш живота на половината от войниците си и което е още по-важно — на семейството на херцога — не е за подценяване.
Уилям въздъхна.
— А аз си мислех, че ще ме разжалват. Не ми се струваше, че съм се справил кой знае колко успешно. Все си мислех за убитите.
— Не ми се ще да се правя на много видял и патил, но сам знаеш, че имам зад гърба си доста богат опит. Никога не забравяй, че си войник, а в тази професия човек рядко доживява преклонна възраст. Ела сега с мен.
— Къде отиваме?
— В кабинета на принца.
— Ама виж ме само. — Уилям посочи мръсните си дрехи.
Джеймс пак се засмя.
— А питаш ли ме, когато трябва да пълзя из каналите, а после ме викат на доклад? В момента експедитивността е по-важна от външния вид.
Стигнаха кабинета на принца, един от пажовете им отвори вратата и Джеймс въведе Уилям в приемната.
Вътре ги очакваха принцеса Анита и близнаците.
— Братовчеде Уили! — извикаха Боррик и Ерланд, скочиха от дивана, където майка им им четеше приказка, и се втурнаха към него.
— Научихме, че си участвал в битка! Страхотно!
— Не чак толкова — отвърна Уилям малко намръщено. — Изгубихме неколцина добри войници.
Това поохлади ентусиазма на момчетата.
— Ти уби ли някого? — попита Боррик.
— Да — кимна Уилям все така намръщен.
Анита стана и се приближи до тях.
— Пийнете нещо освежаващо, докато дойде Арута. — Тя посочи масичката в ъгъла. — А аз ще отведа двамата малки главорези.
— Ама, мамо… — почна Ерланд.
Анита вдигна пръст до устните си.
— Шшт. Това са държавни дела. Ще досаждате на Уилям и Джеймс по време на обяд. — Тя се обърна към двамата млади мъже. — Ще дойдете, нали?
Джеймс кимна.
— Освен ако съпругът ви няма други планове за нас.
Уилям се възползва от това, че останаха сами, за да се измие в поставения в ъгъла леген. Появи се един паж с чиста риза и той побърза да смъкне своята, която лепнеше от пот и бе опръскана с кръв. Тъкмо си бършеше лицето, когато влезе Арута.
— Херцогът ще живее — обяви той без предисловия и посочи на двамата дивана, където доскоро бяха седели близнаците. — След всичко, което се случи през изминалите две седмици, вече не се съмнявам, че сме изправени пред огромна опасност за суверенитета на нашето малко владение — по-голяма от тази, която представляваше наскорошното нападение на моределите. В града се извършват убийства, съществува необявена война между престъпните групировки, някой премахва методично магьосници и знатни благородници, а на север от границата ни с Велики Кеш действа банда кешийски измали. Накратко, принудени сме да бъдем неми свидетели на нещо, което се ръководи и изпълнява от други.
Джеймс мълчеше и когато Уилям го погледна, забеляза едва забележимо поклащане на главата, което му подсказваше, че трябва да изчака, докато принцът им даде думата.
След кратко мълчание Арута продължи:
— Джеймс, имам задача за теб.
— Друга ли? — усмихна се Джеймс.
— Не, същата, но вече малко по-определена.
Уилям чакаше търпеливо. Мислеше, че всеки момент ще го освободят. Арута забеляза напрежението му и рече:
— Предполагам, че жена ми те е поканила да обядваш с нас, нали?
Уилям кимна.
— Хубаво, защото и ти ще играеш известна роля.
— Аз ли? — зачуди се Уилям.
— Сигурно се опасяваше, че ще те смъмрим?
Уилям кимна отново.
— Никога не е лесно да губиш войници, които са били под твоя команда. А когато е на първата ти задача, е дваж по-тежко.
— Благодаря, сър. — Уилям сведе глава.
— Така — рече Арута. — Това, което ще си кажем сега, да не напуска стените на тази стая.
Уилям и Джеймс кимнаха едновременно.
— Джеймс, от две години обсъждаш идеята да създадеш собствена разузнавателна мрежа.
Джеймс мълчеше.
— Искам да престанеш с обсъжданията и да се захванеш с тази задача. Младият Уилям ще ти помага.
— Аз ли, ваше височество?
— Ако още не си го разбрал, хора като мен не могат да си позволят да имат доверие всекиму. — Арута твърдо го погледна. — Дори тези, които се кълнат във вярност към мен, биха могли да ме предадат при определени обстоятелства, въпреки че сами не го искат. През изминалите няколко дни, синко, ти доказа своята благонадеждност, а освен това си син на Пъг.
Лицето на Уилям помрачня.