— Тя те харесва.
— Ох! — изпъшка Уилям и заби поглед в чашата.
Джеймс се изкиска. Няколко минути двамата се наслаждаваха мълчаливо на питиетата си. Джеймс наблюдаваше посетителите с привидно безразличие, но Уилям забеляза, че погледът му скача по лицата им, сякаш се опитва да ги запомни или търси някого.
— Време е да тръгваме — надигна се неочаквано Джеймс. — Допий си ейла.
— Защо?
— Побързай.
Уилям довърши ейла, стана и последва Джеймс. Докато се промъкваха през тълпата посетители, Талия им подвикна:
— Да дойдете пак!
Уилям й помаха, но Джеймс продължи към вратата, без да й обръща внимание. Щом излязоха, спря и улови Уилям за ръката.
— Чакай.
— Какво?
— Ей онзи тип там — посочи Джеймс непознат мъж, който се отдалечаваше към ъгъла. — Сега ще се скрие.
Мъжът изчезна зад завоя и Джеймс го дръпна.
— Размърдай се.
— Преследваме ли го?
— Позна.
— Но защо?
— Защото преди няколко дни той и неколцина негови приятелчета преследваха мен. Искам да узная причината.
Уилям премълча, но ръката му инстинктивно легна на дръжката на меча.
Глава 10
Разкритие
Джеймс надникна иззад ъгъла.
Мъжът, когото бяха проследили от „Шарения папагал“, тъкмо свиваше в следващата пряка. Джеймс даде знак на Уилям да не се подава. Както младият скуайър очакваше, миг след като изчезна, мъжът се появи отново и се огледа дали не го следят.
— Това е клопка — промърмори Джеймс.
Уилям извади меча.
— Ще бягаме или ще се бием?
— Нито едно от двете. Те знаят, че сме двама, и сигурно са наясно, че си въоръжен с това желязо и че те бива с него. Как си с катеренето?
— Какво? — Уилям се ококори. — Къде?
— Къде другаде? — отвърна с въпрос Джеймс и му посочи с поглед покривите. — Тръгвай след мен. И побързай. Нямаме много време. След няколко минути ще разберат, че не сме налапали примамката.
Стигнаха следващата къща, Джеймс спря и посочи една тясна дървена стълба, която водеше към горния етаж. Изтича нагоре по нея, като се опитваше да не вдига повече шум от необходимото, а Уилям го последва. Стори му се, че тропотът на тежките му подковани обувки ще събуди целия квартал, но Джеймс сякаш дори не го забелязваше. Когато стигнаха горния етаж, младият скуайър посочи надвисналата стряха и прошепна:
— Направи столче.
Уилям направи столче с ръце и повдигна Джеймс нагоре. След като се изкатери ловко на покрива, Джеймс се обърна и му подаде ръка.
— Хайде, по-бързо! — прошепна той.
Уилям се вкопчи в протегнатата ръка и задраска нагоре по стената. Малко след това се покатери задъхан горе. Джеймс го задърпа към другия край на покрива, надникна надолу, вдигна ръка и разпери четири пръста — толкова бяха мъжете под тях.
Уилям не посмя да надникне.
— Скачал ли си досега от покриви? — прошепна Джеймс.
— Какво?! До земята има поне пет метра!
— Горе-долу. Не те карам да падаш като камък. — Джеймс се плъзна до ръба на покрива, обърна се по корем и се улови за стряхата. Увисна за миг, намалявайки разстоянието до земята с дължината на тялото си, после се пусна и се стовари с ботуши върху раменете на един от мъжете долу. Нещастникът се строполи на земята — в несвяст или мъртъв, — а Джеймс се претърколи върху калдъръма. Без да мисли за последствията, Уилям се опита да повтори номера на Джеймс.
Ръката му се плъзна по стрехата и вместо да се улови за нея и да забави падането си, той се стовари с цялата си тежест върху втория от мъжете и направо му прекърши гръбнака. Уилям се огледа замаяно, но рефлексът от тренировките надделя и той бързо се изправи и машинално зае позиция за бой. Противникът му изглеждаше по-скоро изплашен, отколкото готов за атака. Джеймс вече се биеше с другия непознат. Мъжът, върху когото бе скочил скуайърът, лежеше и стенеше.
Противникът на Уилям, нисък набит мъж с изпъкнали като на докер мускули, неочаквано се нахвърли върху него и замахна със сабята си. Макар и замаян от падането, Уилям успя да парира удара, пропусна мъжа близо до себе си и го удари с рамо в гърдите. Непознатият се олюля, после неочаквано хвърли оръжието си на земята и вдигна ръце напред, разтворил длани в знак, че се предава. Зад него бе застанал Джеймс, опрял острието на сабята си в гърба му.
— Браво на теб — захили се скуайърът. — Няма смисъл да пукнеш като другите, нали?
Мъжът не отговори, пристъпи леко напред, после внезапно се извъртя и се хвърли с всичка сила върху острието на Джеймс.
— Ей, какво правиш? — извика ужасено Уилям.
Джеймс освободи сабята си и улови падащия мъж. Един поглед в изцъклените му очи бе достатъчен да обяви: