— Тук някой искал да разговаря с мен.
— Да, онзи тип в най-отдалечената килия. Ще ви отведа при него.
Джеймс последва войника покрай две празни килии, после покрай други две, на пода на които се бяха сгушили мъже и няколко жени — крадци, скандалджии, джебчии и бандити, на които предстоеше сигурно за пореден път да изпитат строгостта на закона върху плещите си. Някои от тях се опитаха да го заговорят, но Джеймс не им обърна внимание.
Най-отдалечената килия на пръв поглед имаше само един обитател, който го очакваше, провесил ръце през решетките.
Джеймс се изправи пред него и мъжът го посрещна с думите:
— Радвам се да те видя, Джими.
— Етан! — възкликна Джеймс. — Мислех те за отдавна умрял. Бившият монах от храма на Ишап и някогашен бияч в братството на Шегаджиите отвърна:
— Аз също, но изглежда, боговете имат други планове за нас.
— За нас?
Етан посочи с брадичка назад, към дъното на килията, което тънеше в мрак.
— Кет и Лимм са тук с мен.
— Кога е процесът?
— Утре.
— Какво е обвинението?
— Обвиненията. Бягство, съпротива при арест, побой над служител на закона, вероятно и предателство.
Джеймс повика часовоя.
— Изкарай ги оттук и ги отведи в моята стая.
— Скуайър?
— Казах да ги изкараш оттук и да ги отведеш в моята стая. Можеш да оставиш някой на пост пред вратата, докато се върна.
Часовият го гледаше колебливо.
— Налага ли се да повикам и принца, за да потвърди заповедите ми?
Като всички останали войници в гарнизона, часовият не се съмняваше, че скуайърът разполага с доверието на принца и със сигурност ще получи подобно разрешение, така че каза покорно:
— Слушам, скуайър.
— Чакам те горе, Етан — обърна се Джеймс към затворника и излезе.
Малко по-късно на вратата на стаята му се почука. Отвън стояха Грейвс, Кет и Лимм, оковани във вериги.
— Свалете веригите и пазете отвън — нареди Джеймс на войниците.
— Разбрано, скуайър — отвърна един от тях.
След като тримата затворници бяха освободени от оковите, Джеймс им махна да се настанят около масата, на която вече бяха поднесени ейл, сирене, хляб и студено пушено. Лимм започна да яде без повторна покана. Грейвс си напълни цяла чиния, докато Кет пресуши две халби.
— Етан, последния път, когато те видях, смяташе да тръгнеш с Кет за Крондор.
— Такъв беше планът.
— И какво стана?
— Изгубих почти цяла седмица да открия Кет и веднага се приготвихме да тръгнем за Дърбин. Скрихме се на едно тайно местенце, докато дойде денят, когато потегляше корабът. А после започнаха убийствата. — Той кимна на Лимм да продължи вместо него.
— Вече се знаеше, че зад всичко това стои Гадника с хората си — взе думата Лимм. — Чу ли миналия месец, когато откриха трупа на стария Донк?
Джеймс кимна, макар че не се сещаше кой точно е старият Донк.
— Тогава сигурно си чул и за биячите, дето ги издебнаха край пристанището?
Джеймс кимна пак — предполагаше, че става въпрос за случая, за който му бе разказал Уолтър Блонт.
— Та когато главорезите на Гадника удариха и „При Мамчето“, всички се пръснахме накъдето ни видят очите. Тъкмо щях да нося храна и вода на Кет и Грейвс, когато се разбра, че са пречукали и Нощния майстор. Намерили трупа му да плува в залива. Дневният майстор се сбра с Мик Гифън, Рег де Врайс и Фил Пръстите и изчезнаха нанякъде, а като се появиха отново, рекоха, че Праведника също бил мъртъв. И после започна войната из каналите. Повечето от момчетата се простиха с животеца, от биячите също. — Лимм спря да си поеме дъх и продължи: — Тримата с Грейвс и Кет се спотаихме, докато дойде моментът да отпрашим за Кеш. Накрая излязохме, като се преструвахме на благопочтено семейство, но на пристанището избухнаха размирици и войниците ни спипаха. Останалото го знаеш.
— Мда, напоследък убийствата в тоя град зачестиха твърде много — подметна замислено Джеймс. После им разказа всичко, което не смяташе, че трябва да държи в тайна, и което не би заплашило по някакъв начин сигурността на Крондор. Когато приключи, Грейвс каза:
— Тези измалски убийци никак не ме учудват. Забелязах неколцина кешийци на пристанището, които си бяха досущ главорези. Сигурно щяха да ни видят сметката, ако не ни бяха прибрали войничетата.
— Но защо им е да убиват магьосници? — попита Джеймс.
Грейвс за момент спря да дъвче, преглътна, ококорил очи, и рече:
— Единствената причина, която ми идва наум, е свързана с храма на Ишап. Може да съм предател на ордена, но има тайни, които няма да разкрия. Не е въпросът за дълга ми пред храма, а за вярата ми в боговете.