— Възможно ли е да е свързано със заемането на една къща, която е разположена срещу западната дворцова врата?
Грейвс не отговори, но в очите му блеснаха пламъчета.
— Няма значение — рече Джеймс. — Не ми се ще да наскърбявам чувствата ти — зная какво значи за теб вярата. Но ще съм ти безкрайно благодарен, ако ми подскажеш какво ги кара да избиват магьосниците.
— Ти ли?
— Аз… и Короната. — Джеймс се захили.
— И това ще бъде ли достатъчно да ни измъкнеш от тъмницата и да ни изпратиш по живо по здраво за Велики Кеш?
— Още тази нощ, ако принцът остане доволен от наученото.
— Отведи ме при него.
Джеймс кимна и каза на Лимм и Кет:
— Вие чакайте тук.
Двамата с Етан откриха принца в помещението с четиримата мъртви убийци.
— Този човек може би знае някои неща, които ще ни помогнат да разрешим загадката — почна Джеймс.
— И по-точно? — попита Арута.
— А опрощението? — попита и Грейвс.
— Какво опрощение? — Арута вдигна вежди.
— Дребна работа — намеси се Джеймс. — Обвинен е в нарушаване на обществения ред. Трябваше да го съдят утре заранта.
— Тази заран — поправи го Арута. — Слънцето ще изгрее след три часа. Но ако сведенията ти струват нещо, мисля, че ще можем да забравим тази дреболия.
— Известно ли ви е, ваше височество — заговори Етан, — че навремето бях монах от храма на Ишап? Но предадох клетвата си, измених на братята си и сега ме чака наказанието на боговете.
— Опрощението за твоята информация става все по-скъпо, абат Грейвс. Чувал съм за теб и от малкото, което зная, би трябвало веднага да наредя да те хвърлят обратно в тъмницата.
— Ето какво мога да кажа: в страната ви, ваше височество, са пристигнали хора, тъмни сили, които ви мислят злото. Те действат незабелязано и използват наемници, които дори не подозират в чии ръце са станали пионки. Скоро предстои да се случи нещо много важно. Досещате се за какво говоря, така че няма да го казвам.
Принцът кимна.
— Продължавай.
— Та ако тази работа се провали, споменатите хора ще спечелят много. За тях не е толкова важно дали ще успеят, по-важно е да се провалят храмовете.
— И искаш от мен да ги предупредя, така ли?
Грейвс се усмихна.
— Ваше височество, всичко, което ви казах, е добре известно в храма на Ишап, както и сред последователите на останалите ордени. Опитвам се да ви докажа, че враговете ви действат хаотично и избират жертвите си напосоки, без някаква конкретна причина, само и само за да ви създадат затруднения.
— Дотук не научих нищо ново — отвърна Арута.
— В такъв случай предстои да чуете нещо, което не знаете. Съществува една организация, ръководена от човек, известен като Гадника. Той се опитва да прогони Шегаджиите от Крондор, както и от останалите близки градове. Това, което иска да постигне, е ясно: власт и сила. Но за да го получи, се е съюзил не с друг, а с Нощните ястреби. — Грейвс млъкна, изчаквайки реакцията на принца.
— Продължавай — рече невъзмутимо Арута.
— Това е неравен съюз, защото Нощните ястреби преследват свои собствени цели, включително и да служат на онези тъмни сили, които споменах в началото. Хората на Гадника гонят крадците от града. Нощните ястреби избиват магьосниците.
— Знаеш ли нещо за нападението срещу херцога на Оласко?
— Дори когато си в тъмницата, пак можеш да научиш нещо. Това е заговор, измислен и осъществен от Гадника или Нощните ястреби. Ако е от Гадника, вероятно херцогът по някакъв начин е попречил на плановете му. Ако пък са Нощните ястреби, направили са го, защото така са поискали тъмните сили.
— Има ли магьосници, които да служат на Нощните ястреби? — попита. Джеймс.
— Не ми е известно, но не зная и да има такива, които да работят за Гадника. Крадците не вярват много на магьосниците, както ще потвърди и Ръчицата.
При споменаването на прякора Арута се усмихна.
— Джеймс също знае как да изстисква истината. Добре, ако ти кажем, че онези, които нападнаха херцога, са магьосници и че целта им бе не той, а принцът?
— В такъв случай трябва да е въвлечена и трета група. Вероятно споменатите тъмни сили са пратили свои агенти, за да постигнат замисленото, независимо дали Гадника и Нощните ястреби ще успеят.
Арута въздъхна с досада.
— Проклет да съм, но във времена като тези предпочитам да гледам врага си в очите.
— Ваше височество — обади се Грейвс, — мисля, че мога да ви посоча поне един.
— И той е?
Грейвс застана до най-близкия труп.
— Мъртъвците много бързо се променят, но този тук мисля, че го познавам. Името му е, или беше Дженди. Той е бандит от Джал-Пур, навремето Праведника си имаше вземане-даване с него. Убиец, крадец, търговец на роби. — Грейвс погледна принца. — Как се е озовал тук?