Глава 11
Крадешком
„Шареният папагал“ беше пуст.
Толкова рано сутринта още никой не се бе хванал за чашката. Джеймс се провикна:
— Лукас!
Уилям се огледа и лицето му грейна, когато забеляза, че откъм кухнята се приближава Талия.
— Уилям! — извика тя с нескрита радост. — Джеймс — добави след миг. — Татко откара отпадъците на реката. Всеки момент ще се върне. Нали ще го почакате?
— Разбира се — усмихна се Уилям.
Джеймс улови Уилям за ръката и не му позволи да седне.
— Талия, ако не се лъжа, всяка сутрин излизаш на пазар, нали?
— Ами да — рече девойката. — Чакам татко да се върне, за да тръгна.
— Уилям, защо не я придружиш на улицата? — предложи Джеймс. — Ние с баща й имаме да обсъдим някои важни неща.
Уилям едва не се спъна в едно трикрако столче, когато скочи да предложи ръката си на Талия.
— Ако не възразяваш…
Тя грациозно пъхна ръката си под неговата и отвърна:
— О, не, напротив, ще ми бъде приятно да ми правиш компания.
— После погледна Джеймс. — Нямате нищо против да ви оставя сам, нали, скуайър?
— Напротив, мечтая да остана поне за няколко минути насаме с мислите си. И без това напоследък в двореца е голяма шумотевица.
— О, да — отвърна момичето с блеснал поглед. — Чухме, че пристигнал някакъв източен благородник. — Тя се обърна към Уилям. — Трябва да ми разкажеш по-подробно за него.
Застанал зад гърба й. Джеймс завъртя глава, за да предупреди Уилям, че не бива да говори на тази тема, а на глас каза:
— Сигурен съм, че ще ти е по-интересно да чуеш какво носят дамите от Изтока, Талия.
Уилям позволи да го поведат към вратата, а Джеймс се отпусна изнурено на стола. Не чака дълго, защото, както бе казала Талия, баща й се появи само след няколко минути.
— Талия! — извика той откъм задната врата, после забеляза седналия Джеймс. — Къде е дъщеря ми?
— Излезе на пазар с Уилям. Обещах й да пазя тук, докато се върнеш.
Лукас втренчи поглед в него и рече:
— Намислил си нещо, Джеймс. Познавам те достатъчно дълго, за да го надуша. Казвай какво има.
Джеймс се изправи и се облегна на тезгяха до него.
— Малко ми е неудобно, Лукас. Трябва да те попитам нещо, но не и преди да се закълнеш, че ще пазиш тайна.
Лукас замислено се почеса по брадичката.
— Не мога да го направя, преди да разбера за какво става въпрос. Знаеш, че си имам свои принципи.
Джеймс кимна. Лукас бе един от малцината проспериращи съдържатели на странноприемници в Крондор, които нямаха зад гърба си нито могъщ покровител, нито някоя гилдия, като тази на Шегаджиите. През годините бе успял да сключи няколко много изгодни съюза, включително и приятелски връзки с неколцина високопоставени крондорски велможи. Познаваше Джеймс от сделките си с Шегаджиите, на които така и не позволи да го превърнат в свое сляпо оръдие. Старецът беше инатлив по природа и всички добре знаеха, че вироглавството му може да стигне далеч, рече ли някой да опита да му нахлузи хамута. С други думи, беше много по-добре да го имаш за съюзник.
Джеймс бе репетирал поне няколко пъти речта си, затова я подхвана без предисловия.
— И двамата знаем, че Шегаджиите вече не са главната сила в града. Знаем също, че онзи тип — Гадника — се опитва да заеме мястото им.
Лукас кимна.
— Известно ни е също така, че Праведника вече не е между живите.
— Не бързай толкова — засмя се Лукас. — Той е голям хитрец. Може и да са му видели сметката, но не е изключено да се спотайва нейде.
— Дори и да е второто, все едно че е мъртъв, защото остави на Гадника да си разиграва коня.
— Може и да си прав, а може и да не си.
— Някой казвал ли ти е — тросна се Джеймс, — колко е трудно да се разговаря с теб?
— Много пъти.
— Виж сега… трябват ми няколко верни другари на подходящи места.
Лукас се разсмя.
— Ами започни тогава с принца на Крондор. Той е на най-подходящото място.
— Имам предвид извън двореца. Хора, които могат да чуват разни неща.
Лукас се замисли, сякаш претегляше думите му.
— През всичките тези години съм чул и видял доста неща, Джеймс. Научих се да слушам, без другите да го забелязват. Хората свикнаха да се отпускат в моята компания. Зная неща, дето сигурно няма да се понравят на хората на принца. Как се заобикалят митническите чиновници на пристанището, кой кого искал да убие. Ей такива работи. Но мога да изгубя всичко постигнато, ако някой разбере, че съм станал доносник.
— Не търся доносници, Лукас. Има предостатъчно на всеки ъгъл. Трябва ми нещо повече — доверен човек. Трябва ми проверена информация, не слухове, сплетни и хвалби, разменени за дребни монети. Мисля, че разбираш за какво говоря.