Лукас отново потъна в размисъл. Накрая въздъхна и рече:
— Съжалявам, Джими, не мога да стана шпионин. Това е опасно занимание, дори за такива като мен. — Той заобиколи и застана зад тезгяха. — Но едно ще ти кажа. Никога не съм работил срещу интересите на Короната. Навремето бях войник и момчетата ми загинаха в сражения. Имаш думата ми — чуя ли нещо, което може да е важно за теб, ще намеря начин да ти го съобщя бързо. Какво ще кажеш за това?
— Става — отвърна Джеймс.
— Искаш ли ейл?
Джеймс се разсмя.
— Не е ли още рано? Не, ще тръгвам. Като се върнат Талия и Уилям, кажи на Уили да се прибира в гарнизона.
— За този младеж… — подхвана неуверено Лукас.
— Да?
— Той е от добро потекло, нали?
— Да — кимна Джеймс. — От добро семейство е момчето.
Лукас се зае да бърше с припрени движения тезгяха.
— Тъй де… щото исках да ти кажа, че Талия ми е едничка на този свят. Ще ми се дай потръгне в живота, ако разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам какво искаш да кажеш — засмя се Джеймс. — Ако ще й потръгне с някого, това със сигурност е Уили.
— Баща му е херцог, казваш?
Джеймс прихна и излезе, без да се сбогува.
Уилям беше зачервен и замаян. Не знаеше дали е от преумора, или защото започва да се влюбва. Беше провел няколко разговора с баща си за отношенията между младите мъже и жени и на теория познаваше романтичната връзка, но едва ли можеше да се похвали с опита на мнозина свои връстници.
Докато Талия чуруликаше край него, обсъждайки качествата на различни продукти, мислите му неусетно поеха в друга посока. Уилям си бе имал вземане-даване с момичета през целия си живот, като се започнеше с приемната му сестра Гамина. Но макар много от тях да му бяха станали добри приятелки, само веднъж досега се беше влюбвал истински.
Опита се да прогони от мислите си образа на Яжара, но колкото повече се стараеше, толкова по-ясен ставаше той. С четири години по-голяма от него, тя бе дошла да учи в Звезден пристан, когато той бе едва на единадесет. Струваше му се толкова отдавна.
В началото странеше от останалите — кешийска благородничка, която умееше да прикрива любопитството си и да не се отдава на забавленията. После, в годината, когато той трябваше да замине за Крондор, всичко се промени. Той вече не беше срамежливото момче, а заякнал и поумнял младеж и интересът му към нея се засили. Връзката им беше бурна, краткотрайна и особено болезнена за Уилям.
Краят бе мъчителен, Уилям така и не разбра причината за тяхната раздяла и беше изгубил надежда да я узнае, докато не научи за предстоящото й пристигане в Крондор. Сега вече очакваше появата й със смесица от боязън и вълнение.
— Ама ти не ме слушаш — чу гласа на Талия през пелената от спомени.
— Извинявай — рече той с усмивка. — Не съм мигвал няколко нощи. — Тя го погледна учудено и той побърза да добави: — По служба на Короната.
Тя се усмихна и отново го улови за ръката.
— Добре, нека се порадваме на утринното слънце и поне за малко да забравим принца и службата. И ще ми обещаеш тази нощ да се наспиш хубавичко.
— Ще видя какво мога да направя — измърмори Уилям и загледа крадешком младата жена, докато тя разговаряше с продавача на една сергия.
— Ще взема шест от тези — реши накрая Талия и посочи шест връзки лук.
Докато момичето и продавачът се пазаряха, Уилям неусетно се зае да сравнява Талия и Яжара. Яжара беше кешийка, гъвкава и стройна като дете на пустинята и доста екзотична според крондорските представи. Беше магьосница с голямо умение и възможности, но също и храбър и опитен боец. Уилям не се съмняваше, че би могла да строши нечий череп с жезъла си със същата бързина, с която произнасяше заклинания, а освен това бе много по-образована от всяка жена, която познаваше — говореше няколко езика и знаеше историята на страната си и на Кралството, можеше да обсъжда различни научни теми — от пътя на звездите до загадките на боговете. За разлика от нея, Талия беше слънчево, общително момиче с весел нрав и вродена грациозност. Тя се обърна и забеляза, че Уилям я гледа.
— Какво има?
Той й се усмихна.
— Мислех си, че си най-красивото момиче, което съм виждал.
— Ласкател! — Тя се изчерви.
Той се засрами.
— Разкажи ми… за детството си. Каза ми, че си израсла в ордена на… как беше?
Тя пусна четири монети в шепата на продавача, прибра лука, обърна се и го улови за ръката.
— В ордена на Сестрите на Кахули.
— Кахули? — Уилям зяпна от изненада.
Чули името на Богинята на възмездието, неколцина продавачи се извърнаха към тях.
Тя го потупа по ръката.