— Разбрано, ваше височество — отдаде чест водачът на Следотърсачите и махна на спътниците си да го последват.
Арута изчака четиримата Следотърсачи да излязат и се обърна към Трегар.
— Капитане, подгответе план за действие. Разпространете слуха, че ще провеждаме маневри на югоизток и североизток. След това искам да отделите двеста от най-добрите си войници, но само такива, които са били на служба при мен не по-малко от пет години.
Джеймс си спомнил за тримата Нощни ястреби от гарнизона в Северен страж.
— Най-късно утре — продължи Арута — ще поведа лично тези хора на юг. Капитан Леланд ще предвожда останалите на изток. Намерете някакво достоверно обяснение за разделянето на отряда.
— Милорд — прекъсна го капитан Трегар. — Ако ми позволите да попитам…
Арута кимна.
— Няма ли да е по-добре, ако рицар-маршалът поеме командването?
— Рицар-маршалът вече не е на служба, капитане. Той се оттегли. Утре следобед ще организираме парад и прощална вечеря. След това той потегля с кораб за Крудий.
— Прощална вечеря? — повтори Джеймс.
— Да, но ти няма да присъстваш — отсече Арута.
Джеймс въздъхна пресилено.
— Чувствам се пренебрегнат, ваше височество.
— Ще подготвя обяснението преди парада, сър — обеща Трегар.
— Не, искам да е готово още преди залез-слънце. Защото час след това вие петимата… — той посочи капитана, двамата войници, Уилям и Джеймс — потегляте с един керван за Кеш. Като наближите отбивката за Шандънския залив, ще свърнете на запад по стария път. Ще се придвижвате на половин ден зад Следотърсачите. Така ще им осигурите достатъчно време, за да надушат нашата плячка.
— А вие ще сте на още половин ден след нас — заключи Джеймс.
— Точно така — рече Арута. — Получите ли съобщение, тръгвайте незабавно към мястото, където се крият Нощните ястреби. Заедно със Следотърсачите ще премахнете всички постове из околността, а аз и войниците ми ще стъпчем това змийско гнездо.
— Разчитайте на нас, ваше височество — рече Джеймс.
Когато излязоха, Трегар попита:
— Скуайър, но защо точно аз? Принцът никога досега не ми е възлагал подобна задача.
Джеймс сви рамене.
— След като те пратиха да ни търсиш, значи си в течение на това, че двамата с Уилям потегляме със специална задача. Нощните ястреби разполагат с информатори навсякъде — трябва да се вземат мерки изтичането на сведения да бъде ограничено максимално. — Джеймс забеляза, че лицето на капитана помръква, и побърза да добави: — Освен това Негово височество със сигурност нямаше да те избере за тази задача, ако не смяташе, че си достоен за нея. По пътя ще ти разкажем подробностите, капитане. По-важното сега е да измислиш онова достоверно обяснение, а аз ще се заема с приготовленията.
— Какви приготовления? — попита Уилям.
— Няма да е никак лесно да се промъкнем незабелязано към постовете, лейтенант — обясни Джеймс. — Още повече ако сме облечени с униформи. Трябва ни маскировка. Да побързаме, защото скоро ще се свечери.
Капитан Трегар кимна на Джеймс и се обърна към Уилям.
— Лейтенант, последвайте ме.
— Слушам, сър — отвърна Уилям и тръгна след началника си. Джеймс тръгна в противоположна посока — право към любимия си изход, вратата за прислугата, откъдето можеше да напусне двореца незабелязано. Имаше някои хора, с които трябваше да се срещне, преди да тръгне на път: синът на шерифа и главорезите, които го очакваха в канализацията. А минутите течаха.
Вятърът носеше пясък и прахоляк над платото, насред което се беше разположила на бивак неголяма група пътници с две магарета, камила и стадо кози, заобиколили претоварена със стока каручка. За непредубедения наблюдател те бяха обикновени чергари или бедно семейство, тръгнало да дири препитание в далечни краища.
Загърнат в оръфаното си наметало, Уилям отметна качулката си и се огледа, като примижа срещу подхвърляните из въздуха песъчинки. После надигна глас, за да надвие свистенето на вятъра.
— Капитане, следят ли ни?
— Ако са някъде наблизо, сигурно не свалят очи от нас — отвърна Трегар.
Преди три дни бяха напуснали лагера близо до южния край на Шандънския залив. Принц Арута ги следваше на два дни път, начело на отряд от двеста конници. Някъде отвъд завесата от прахоляк бяха Следотърсачите, издирващи руините на древната кешийска крепост.
— Изглеждаш чудесно, скъпа — обади се с пресипнал глас Джеймс.
— Моля?
— Казах — повтори Джеймс малко по-високо, — изглеждаш чудесно, скъпа.