Като най-нисък в групата, на Уилям се бе паднало наметалото на жена от Бени-Шазда. Другите двама войници, също облечени като жени, се разсмяха, като забелязаха раздразнението на младия лейтенант. Скуайърът се шегуваше с него още от самото начало на пътуването, когато им бе подбрал тези дрехи. Уилям допусна грешката да се оплаче от избора му, докато останалите го приеха мълчаливо и безропотно, разчитайки на опита на Джеймс в подобни дела.
Осъзнал със закъснение безсмислието на съпротивата си, Уилям само поклати глава.
— И като си помисля, че само преди няколко дни се разхождах из двореца в компанията на най-красивите момичета в Островното кралство и се радвах на перспективите за блестяща кариера! А сега съм… издокаран като последна дрипла. Но да не забравя и красивия пейзаж. — Той махна с ръка към окаяната местност, която ги заобикаляше.
— Сега ще те ударя — рече неочаквано Трегар. — Като го направя, падни и остани да лежиш.
Изведнъж ръката му се стрелна и перна Уилям по рамото. Младият лейтенант падна и Трегар се изправи над него.
— Мисля, че не могат да ни чуят! — извика той. — Долавят шума от гласовете, но не различават думите.
Джеймс, който седеше на пясъка, не помръдна, но попита:
— Къде са?
— Зад втория хълм отдясно, скуайър. Малко по на север от посоката, в която продължава пътят. Одеве забелязах някакво движение. След малко се повтори.
— Всички знаете какво трябва да правите — рече Джеймс. Другите двама войници се засуетиха около каручката, сякаш за да се уверят, че багажът е завързан достатъчно здраво, за да не го отнесе вятърът.
— Изпълзи настрана — каза Трегар на Уилям, — там се обърни към мен, поклони ми се на колене и иди да видиш какво правят козите!
Уилям изпълни нареждането. Трегар се приближи към каручката, вдигнал ръка пред лицето си, за да се защити от вятъра, измъкна от багажа един раздут мях, надигна го и се престори, че пие. След това се облегна на колелото и плъзна разсеян поглед наоколо.
— Сега ела при мен, престори се, че ме молиш за прошка, и докато го правиш, погледни към онзи хълм.
Уилям се приближи към него, вдигнал ръце като за молитва.
— Не виждам нищо, капитане.
— Поклони се отново!
Уилям се поклони. През това време Джеймс заобиколи каручката и надзърна крадешком към хълма, докато привидно ровичкаше отзад. Почти веднага ги забеляза — ритмични движения, които сякаш следваха поривите на вятъра.
— Наблюдават ни — обяви той.
— Можеш да престанеш да се кланяш, лейтенант — нареди Трегар.
Уилям се сепна и завъртя глава.
— Май се увлякох. По-добре да извадя храната и да ви я раздам.
— И внимавай първо да поднесеш на мен и на скуайър Джеймс, а после на „жените“.
Този път войниците не се разсмяха. Бяха втренчили погледи в хълма, докато се преструваха, че работят.
— Довечера имаме среща с един от Следотърсачите. Ако имаме късмет, скоро ще узнаем къде се крият тези негодници.
През останалата част от вечерта продължиха със сценката на отдъхващо насред пустинята чергарско семейство. Вятърът утихна час преди залез-слънце и те запалиха огън, на който сготвиха месо. После се загърнаха в наметалата си и зачакаха.
До зори на следващия ден Следотърсачът още не се бе появил.
Трегар се изправи и отърси пясъка от наметалото си.
Небето на изток вече просветляваше. Скоро слънцето щеше да се покаже на хоризонта. Капитанът направи почтителен поклон на изток, после се обърна на север и повтори поклона.
— Какво правиш? — попита го Джеймс.
— Търся нашите приятелчета — отвърна капитанът, докато се обръщаше с лице на запад. — Надявам се да наподобява някой утринен ритуал. — Той завърши с поклон на юг и добави: — Вдигай „жените“ да работят.
Джеймс срита наужким Уилям и му подвикна:
— Запали огъня и сготви закуска. Ще потеглим на път веднага след изгрев-слънце.
Уилям се засуети, като се правеше на недоволен, но раболепен. Запали огъня от изсушен тор и щом огнените езици затрепкаха, постави отгоре гърнето с месо, в което доля малко вода. След малко Джеймс седеше със скръстени крака, поставил чинията в скута си, и дъвчеше лакомо.
— Не ги виждам — подметна той. — Дали още не са станали?
— Станали са — отвърна Трегар — и са на същото място. Поне един от тях. Ако изчезването на Следотърсача бе тяхна работа, вече нямаше да сме живи.
— Какво може да се е случило с него и останалите? — попита Уилям.
— Каквото и да им се е случило, не са могли да го избегнат — рече Трегар. — Или са мъртви, или се крият някъде. Може и да са забелязали, че ни държат под наблюдение, и да са отпратили към Арута и хората му. — Трегар сръбна няколко глътки вода и се изправи. — Време е да се размърдаме. Докато се приготвяме — обърна се той към войниците, — слезте в онази долчинка и се престорете, че пикаете. Клекнали, нали? — Той се огледа, сякаш даваше разпореждания, и посочи козите. — Лейтенант, иди при животните и се направи, че проверяваш дали с тях всичко е наред. И докато го правиш, се престори, че оставяш някакъв знак или писмо.