Уилям кимна, макар да бе малко объркан от тази заповед, и попита:
— Какъв е планът?
— Според мен нашите приятели на хълма снощи са си тръгнали за вкъщи, но са оставили един човек да ни наблюдава. Щом потеглим, той ще слезе тук да провери дали сме тези, за които се представяме. Нека се поразрови из козите барабонки и камъните в долчинката, а ние през това време ще оставим знак за съгледвачите на принца.
Джеймс кимна, изправи се и почна да товари багажа в каручката.
Трегар вдигна меха, изсипа водата върху огъня и разрови с крак въглените. Веднага щом към небето със съскане се вдигна пушек, примесен с пара, се наведе и размести камъните около огнището.
— Това ли ти е посланието? — попита Джеймс.
— Да — отвърна Трегар. — Стар войнишки номер. Различните части на кръга около огъня имат различно значение. Северната означава „чакайте тук“. Източната — „връщайте се“. Южната — „доведете помощ“. Щом се отдалечим оттук, ще зарежем каручката и животните и ще се върнем обратно към онези скали на югозапад, за да потърсим следи.
— Точно от това се боях — въздъхна Джеймс.
Кръгът от камъни около огнището бе отворен откъм южния край.
— Скуайър — рече Трегар, — от всичко, което съм чувал за теб, бях останал с впечатлението, че си човек, привикнал с рисковете.
— Да, но само когато аз вземам решенията.
Трегар се разсмя, после се изправи и им подвикна:
— Потегляме!
Изгубиха почти целия ден, докато се убедят, че никой не ги преследва. Час преди залез-слънце Трегар нареди да спрат и рече:
— Ще се върнем на около половин миля — до онзи малък оазис, който подминахме, и ще оставим там животните и каручката.
— Поне открихме къде им е скривалището — промърмори Джеймс.
— Защо смяташ така, скуайър? — зачуди се Трегар.
Джеймс коленичи и зарови пръст в пясъка.
— Тук — той очерта един кръг — бе мястото, където ги засякохме за първи път. — Начерта една почти права линия и продължи: — А на това място нашият невидим приятел престана да ни следи.
— Тоест? — попита капитанът.
— Спомняш ли си картата? — попита Джеймс.
— Да.
— По обед се намирахме северно от едно голямо плато — същото, от което се вижда цялата област на много мили. Оазисът, в който искаш да оставим животните, е разположен в една долина, която се отваря към него. Нагоре започва козя пътека, която се вие по склона и излиза…
— На платото! — възкликна Уилям.
— И край древната крепост! — допълни Трегар. — Разбира се, че това е най-подходящото място! До него води само един път.
— Единственото възможно в целия район.
— И какво ще правим сега? — попита Уилям.
— Ще се върнем в оазиса — рече Джеймс. — Ако принц Арута ни последва чак дотук, може да се озове в капан. На всяка цена трябва да се постараем това да не се случи.
— А какво ще правим с каручката и животните? — попита един от войниците. — Не бива да ги оставяме в оазиса — могат да събудят нечии подозрения.
— Прав е — каза Трегар на Джеймс.
— Значи се разделяме? — попита Уилям.
Джеймс кимна и се обърна към войниците.
— Един от вас ще кара каруцата. Камилата ще завържем отзад. Другият ще се погрижи за козите. Ще тръгнете обратно за Крондор. Ако по някаква причина се разминете с принца, насочете се към граничния пост при Шандънския залив или към Земен край. Ще докладвате за всичко, което се случи тук. Но искам да побързате.
Загърнат в плътното си наметало, Трегар приличаше на бивш наемник. Изпод наметалото се подаваше очукана сабя и никакви други оръжия.
Джеймс бе облечен по подобен начин, само дето вместо сабя бе препасал рапира. Уилям извади от каручката тежкия си двуръчен меч и го нагласи на гърба си.
Трегар се огледа и рече:
— Ще се придържаме към южната страна на пътя, под сянката на скалите — в случай, че някой ни дебне отгоре.
— Няма да ни забележат, ако се постараем да не вдигаме прах — отбеляза Джеймс. — Аз ще ви водя.
Трегар не възрази и докато Джеймс се отдалечаваше на изток, метна прощален поглед към каручката и двамата войници, които вече изчезваха в обратна посока.
Уилям не познаваше двамата войници, но знаеше какво си мисли капитанът: дали хората му ще се приберат безпрепятствено в Крондор? Докато разглеждаше скалите над пътя, по който предстоеше да минат, си зададе същия въпрос: дали някой от тях ще се прибере жив в Крондор?