— По-късно ще ти покажа — отвърна Джеймс и подаде горящия светилник на Уилям. — Придвижи се още малко навътре в тунела.
След това спусна внимателно плочата на мястото й, обърна се и протегна ръка. Уилям му върна светилника. Малкото пламъче даваше изненадващо много светлина, достатъчно, за да огледат околните стени и да виждат на няколко крачки в тунела.
— А сега — продължи с инструкциите Джеймс — бъдете нащрек. И отново ги поведе. Тунелът извиваше надолу, в недрата на земята.
Най-сетне в далечината се появи светлина и Джеймс изгаси светилника и го прибра. Скоро стигнаха до друг тунел, който пресичаше техния под прав ъгъл. Той също бе дело на човешки ръце — облицован с дялани камъни и с павиран под.
— Мисля, че това е пътят, който ми посочи мишлето — промърмори Уилям.
— Какво мишле? — пак попита Трегар.
— Сигурно някъде наблизо има склад с хранителни припаси — подметна Джеймс, без да обръща внимание на въпроса на Трегар.
Изведнъж чуха стъпки. Джеймс им даде знак да отстъпят в тунела. След секунди по напречния тунел минаха двама души, които си осветяваха пътя с фенер. Крачеха мълчаливо и облечените им в черни дрехи фигури почти не се виждаха.
— Какво ще правим сега? — попита шепнешком Уилям.
— Ще тръгнем след тях — отвърна Джеймс.
— Само да не забравим обратния път — предупреди ги Трегар. — Поне един от нас трябва да се върне и да разкаже на принца за това място.
Джеймс и Уилям не отговориха.
Приближиха се предпазливо до кръстовището и свърнаха вляво, накъдето бяха изчезнали двете фигури.
На стотина крачки пред тях по коридора се чуваха приглушени гласове и тропот на крака. Когато се приближиха, видяха, че мъжете са спрели пред просторна, добре осветена подземна галерия. Бяха с гръб към тях.
Джеймс се огледа и посочи един портал със стълба, която водеше нагоре. Изкатери се безшумно по стъпалата и Уилям и Трегар го последваха.
Озоваха се в кръгло помещение, вероятно предназначено за спалня на прислугата, зад което имаше оръжейна. Покрай стените бяха наредени ръждиви, отдавна неизползвани ризници.
Вече нямаше съмнение, че се намират в древната кешийска крепост, по-точно в подземията й, издълбани в скалите.
— Сигурно тук е спала прислугата — прошепна Джеймс.
— Какво става долу? — попита Уилям.
Джеймс надникна през ръба на площадката и бързо се отдръпна. Дори на трепкащата светлина, която идваше от помещението под тях, Уилям и Трегар забелязаха, че лицето му е пребледняло.
— Поемете си въздух, преди да погледнете — предупреди ги той. Уилям надзърна и видя поне стотина мъже с черни наметала или туники. Всички се бяха втренчили в церемонията, която се разиграваше край насрещната стена. Някогашната оръжейна сега бе превърната в храм, а кафявите петна по стената сочеха недвусмислено, че в този храм се слугува на тъмните Сили.
Четирима мъже, облечени с дрехи на жреци, бяха по средата на жертвоприношение. Жертвата бе просната по гръб върху голям плосък камък. Други четирима, загърнати в черни наметала, й държаха ръцете и краката.
На стената зад жреците бе окачена маска, по-голяма от човешки бой, изобразяваща ужасяващо същество, родено в налудничави кошмари. Макар очертанията й да напомняха конска глава, отпред бе щръкнала свинеподобна зурла, а от нея се извиваха заострени бивни. Зад заострените уши се подаваха криви кози рога, а на мястото на очите горяха пламъчета.
Един от жреците подхвана напев и останалите се присъединиха към него.
— На какъв език пеят? — попита Трегар.
— Прилича ми на кешийски — отвърна Уилям, — но на непознат диалект.
Изведнъж забиха барабани, чу се вой на рог и дрезгав мъжки глас произнесе едно име. Джеймс почувства, че по гърба му пробягват тръпки.
Напевните гласове на жреците се усилиха, един от тях разтвори голяма книга, после мина от другата страна на жертвата. Друг взе позлатена купа от застаналия до него, приближи се до жертвата и коленичи до главата й.
Напевът не спираше нито за миг. Пееха не само жреците, но и всички присъстващи. Гласовете им се усилваха, все по-високи и по-настойчиви.
Главният жрец вдигна голям черен нож с двете си ръце над очите на жертвата. Мъжът на камъка, съвсем гол, с изключение на набедрената си препаска, не можеше да помръдне, но очите му се разшириха.
После, с едно рязко движение, жрецът заби ножа в гърлото на жертвата и го преряза. Бликна фонтан от тъмна кръв. Другият жрец подложи купата и в мига, когато първите капки попаднаха в нея, Джеймс усети, че се сковава от вледеняващ мраз.
— И ти ли почувства студа? — попита го шепнешком Уилям.