Сви зад ъгъла и се озова в голямо помещение. Нещо се раздвижи зад него и Джеймс се извъртя, но беше твърде късно. Две тъмни фигури се спотайваха зад вратата и сега сабите им сочеха към гърдите му. В същия миг още поне десетина убийци нахлуха през останалите три врати.
Джеймс се огледа, но като видя, че положението му е безнадеждно, бавно вдигна ръце. Пръстите му се разтвориха и сабята издрънча на пода.
— Ах, Рутия — прошепна той едва чуто. — Защо си толкова отмъстителна?
Един от убийците пристъпи напред и го зашлеви през лицето. Джеймс се строполи на пода и мъжът го изрита в ребрата.
— Рутия — каза той пресекнало, докато се опитваше да си поеме дъх. — Ама ти наистина си мръсна кучка!
Мъжът го изрита още веднъж и той изгуби съзнание.
Глава 15
Отчаяно положение
Джеймс се свести бавно.
В килията цареше мрак, само една факла пламтеше отвън в коридора и светлината й се процеждаше през прозорчето на вратата. Джеймс се огледа и видя, че са го натикали в същата килия, където бяха държали Едуин.
Лежеше върху нар, покрит със слама. Миришеше на мухъл и влага. Той се надигна и изпъшка от болка. Болеше го цялото тяло. Едва ли имаше местенце върху кожата му, което да не бе покрито с охлузвания и рани. Все пак фактът, че са го оставили жив, означаваше, че тепърва предстои да се случват някои неща. Или щяха да го разпитват, за да разберат дали е сам и ако не — колцина като него още се спотайват из крепостта, или да го използват като жертва за призоваването на демона.
В първия случай би могъл да спечели поне малко време. Ако например се престореше, че губи съзнание, докато го измъчват, току-виж го върнали в килията, за да се свести. Във втория случай обаче часовете му бяха преброени — ако Арута не се появеше пред вратите до полунощ, той беше обречен. Джеймс разтърси глава, изправи се бавно и закрета към вратата. Но щом погледна през прозорчето, видя, че в коридора има пазачи — вероятно в случай, че някой от приятелите му се опита да го измъкне. Върна се обратно, като се стараеше да не вдига никакъв шум. „Ако са намислили да ме разпитват — помисли си, — колкото по-дълго чакат да се свестя, толкова по-голям е шансът Арута да пристигне с войската.“
Сламеникът не беше никак удобен, а камъните на пода бяха студени, но въпреки това само след няколко минути той се унесе в дрямка.
Събуди се от звука на отварящата се врата. Без да кажат нито дума, двама от пазачите влязоха и го хванаха за ръцете. Извлякоха го навън и го помъкнаха из тунелите. Отведоха го в една част на подземния лабиринт, която не бе успял да разучи, но предположи, че е отредена за водачите — жреците, които призоваваха демоните. Захвърлиха го на пода в краката на облечен в черни дрехи мъж, който очевидно го очакваше.
— Изправи се, за да те огледам — рече мъжът. Гласът му пропукваше сухо като стар пергамент.
Джеймс вдигна глава и видя, че мъжът е втренчил поглед в него. Изправи се несигурно. Човекът срещу него бе в напреднала възраст, ала в погледа му се долавяше стаена мрачна сила. Лицето му бе насечено от безброй бръчки, а кожата му бе покрита с петна. Оредялата му коса бе прилепнала върху голото теме. Джеймс изведнъж осъзна, че старецът не диша и си отворя устата само когато говори. Не човек, а възкръснал мъртвец бе застанал пред него. Джеймс настръхна.
— Кой си ти? — попита старецът.
— Казвам се Джеймс — отвърна скуайърът. Не виждаше никакъв смисъл да лъже.
— Шпионин на Кралството, предполагам?
— Нещо такова.
— Не си самичък, нали?
— Не съм. Другарите ми скоро ще бъдат тук.
— Това няма значение. — Старецът се захили зловещо и се видяха два реда криви жълтеникави зъби. — Ние служим на смъртта и на онова, което съществува отвъд нея. Не ни е страх от копията на вашите крондорски войници. Знаем какво ще се случи и с подкрепата, която ще ни окаже нашият господар, можем да се справим с него. Тази нощ отново ще го призовем, за да ни прати своя инструмент — демон, с който да разрушим Кралството! — Той изгледа още веднъж Джеймс, после нареди на пазачите: — Отведете го в криптата. Скоро ще удари съдбовният час!
Джеймс остана като гръмнат. Беше очаквал десетки въпроси, вероятно изтезания и възможност да печели време. Вместо това му бяха обещали, че тази нощ ще му прережат гърлото като жертва на поредния демоничен ритуал.
Отведоха го в една стая, съседна на някогашната оръжейна, и грубо му смъкнаха дрехите и ботушите, като го оставиха само по долни дрехи. После го уловиха под мишниците и го стиснаха така, че да не може да мърда.