С дясната си ръка дръпна кинжала от колана на мъжа вдясно, удари го с рамо и го повали върху олтара. Другия изрита с крак и го отметна към тълпата.
Мъжът върху олтара зашари с ръка в колана си, но установи, че кинжалът му е изчезнал.
— Това ли търсиш? — изсмя се Джеймс и замахна. Острието разсече гърлото на убиеца и от разкъсаната артерия бликна кръв, която опръска камъка и пода. — Щом толкова държите да призовете това ваше чудовище, направете го със своята кръв!
— Не! Още не е дошъл моментът! — извика черният жрец.
В мига, когато първите капки кръв попаднаха върху пентаграмата, в нея започна да се оформя фигура, дори по-страшна, отколкото я помнеше Джеймс. Имаше вълче лице с пламтящи очи и криви кози рога. Постепенно се появи и долната част на тялото — демонът стоеше на кози крака.
— Не! — извика пак жрецът.
Съществото извърна очи към него и с дълбок и ужасяващ глас попита нещо на същия език, който бе използвал жрецът. Свещенослужителят, изглежда, не знаеше какво да отговори и трескаво запрелиства дебелата книга, която бе паднала на земята.
Джеймс не губеше време. Мъжът с разпорения гръклян се гърчеше върху олтара, а другият се опитваше да се покатери на подиума. Джеймс реши да му помогне — наведе се, сграбчи го за наметалото и го дръпна нагоре. След това се извъртя настрани и го запрати към черния жрец. Мъжът полетя натам и се блъсна в свещенослужителя, който тъкмо посягаше към купата, в която трябваше да се пролее кръвта на Джеймс.
Древната книга изхвърча от ръцете на жреца и той посегна инстинктивно към нея, като отново извика:
— Не!
Убийците около подиума бяха започнали да се надигат, все още неразбрали какво точно се е случило горе, но тези по-назад си стояха на колене.
Докато се опитваше да улови книгата, черният жрец се надвеси над линиите на пентаграмата. Демонът нададе гневен вик, протегна яките си ръце, завършващи с криви нокти, и сграбчи стареца.
Черният жрец изпищя и почна да се дърпа, осъзнал, че е обречен. Чудовището разтвори паст — видяха се разкривените му зъби, дълги колкото човешки пръсти — и от долната му челюст потече димяща слюнка. Със светкавично щракване на челюстите си то откъсна лицето от черепа на жреца и опръска убийците от първите редове с тъмна кръв.
За един кратък миг всички погледи в залата бяха вперени в тази зловеща сцена и Джеймс реши да се възползва от това. Сграбчи другия жрец за колана и рамото и го завъртя към пентаграмата. Жрецът се препъна в една от свещите — и тогава настъпи истински хаос.
Чудовището изрева и откъсна главата и на втория жрец, после ръката на убиеца с прерязаното гърло. Парчета кожа и кръв се стичаха по лъщящата му брада.
Изгаснаха и другите свещи и в помещението отекнаха изплашени викове.
Някои от убийците продължаваха да пеят, но други вече се надигаха и се озъртаха — диреха път за отстъпление. Двама дори извадиха ятагани, за да се защитават от демона, но останалите се блещеха, като че ли бяха в транс.
Джеймс реши, че едва ли ще настъпи по-подходящ момент за бягство. Скочи върху жертвения олтар и погледна демона. Чудовището също го измери с очи и в този ужасяващ миг Джеймс осъзна, че лапите му са празни. Миг преди демонът да го докопа, Джеймс се метна върху една от провесените отгоре вериги, вдигна крака и се залюля, за да избегне замаха на закривените нокти. Когато стигна най-далечната точка, се пусна и скочи върху една прогнила дървена маса, зад която се бе спотаил един стреснат убиец.
Очите на всички все още бяха вперени в демона, който бе слязъл от платформата и бе започнал да се тъпче с видим апетит.
Джеймс скочи от масата и се шмугна между нея и стената, до която се бяха свили други двама убийци. Те не му обърнаха внимание, втрещени от онова, което ставаше в подножието на подиума.
Повечето от бягащите убийци се насочваха към конюшните и Джеймс реши, че ще е твърде рисковано да избере същата посока. Свърна в един страничен коридор и се затича към стаята с отвора в тавана, който бе използвал вече на няколко пъти този ден. Остана изненадан от бързината, с която я откри — в сравнение с предния път, когато се бе прокрадвал безшумно в мрака. Влезе вътре, вдигна глава и изруга. Нямаше никакъв начин да стигне до отвора без чужда помощ. Изтича в съседната стая, видя един шкаф за оръжие, сграбчи го и го помъкна към стаята с отвора. Целият беше плувнал в пот, която се стичаше в отворените рани по тялото му и му причиняваше неистови страдания. Изтощените му мускули боляха непоносимо, но той стискаше зъби и продължаваше да влачи тежкия шкаф.