Уилям се отдръпна и бавно, стъпка по стъпка, тръгна назад. Когато приближи хората си, вдигна пръст към устата си в знак да пазят тишина. След това шепнешком им нареди да отстъпят до предишното кръстовище. Едва там си позволи да си поеме дъх и им съобщи шепнешком:
— Демонът е в стаята пред нас. Изглежда, някои от убийците са успели да го наранят. Ранен е на няколко места.
— Това е добре — прошепна един от бойците.
— Тръгни на юг — нареди му Уилям — и намери капитан Трегар.
Войникът кимна и се затича по коридора.
— А ти повикай стрелците — рече Уилям на друг. — Час по-скоро!
Мъжът се завтече да изпълни заповедта.
— Бъдете готови — предупреди Уилям останалите. — И пазете пълна тишина. Никакви приказки, докато не чуете заповед от мен.
Бойците кимнаха и зачакаха мълчаливо.
Глава 16
Разкритието
Първи пристигнаха лъконосците.
Шестимата мъже се подредиха мълчаливо пред Уилям. Малко по-късно дойде и капитан Трегар с хората си.
— Каква е обстановката, Уил? — попита той.
Уилям обрисува ситуацията, като начерта схема на коридора и стаята в прахта на пода.
— Няма да е никак лесно да го прогоним оттам — изръмжа Трегар. — Първите, които пратим през вратата, ще са обречени на смърт.
— Не и ако не спрат — отвърна Уилям.
— Какво искаш да кажеш? — попита Трегар.
— Игра на гоненица.
Трегар се засмя.
— Ако демонът ги последва, те ще са примамката, която да го отведе в конюшнята. А после ние ще го прогоним навън — срещу хората на принца.
Уилям вече си сваляше бронята.
— Не те — аз.
— Ти?
— Аз познавам пътя. Никой друг, освен вас, капитане, не може да се ориентира в този лабиринт, но при цялото ми уважение, аз съм по-бързият от двама ни.
— Вчера не те ли настигнах?
— За което ще съм ви безкрайно благодарен — засмя се Уилям. — До края на живота си. — Той подаде ножницата си на един от войниците, но задържа меча. Беше облечен само по жакет, панталони и ботуши. Махна да му донесат факла и друг войник изпълни заповедта. — Време е да тръгвам.
Пое си дъх, затича се по коридора и без да забавя ход, нахлу в помещението, където си почиваше демонът. Стигна до средата на стаята, преди да погледне назад и ужасен да види, че чудовището вече е скочило и се носи след него като призрачен пратеник на мрака. Стените отекнаха от яростния му рев.
Макар и изтощен от предишните дни на сурови изпитания, Уилям почувства, че тялото му се изпълва с най-доброто гориво за подобни случаи — страха. Хукна с бързината на вятъра, като се молеше само инстинктът да го поведе в правилната посока. Прекоси дългия каменен коридор, мина през няколко празни стаи и продължи в следващия тъмен коридор. Демонът не изоставаше и на крачка от него.
След броени секунди младежът се озова в конюшнята и едва не се блъсна в желязната наковалня. Заобиколи я и се пъхна под металния капак на огнището — ако не си бе навел главата толкова чевръсто, щеше да я счупи. В същия миг силен трясък зад него му подсказа, че демонът не е бил толкова ловък и се е блъснал в нещо. Последва нов яден вопъл.
Уилям зърна слънчева светлина в другия край на конюшнята и хукна натам, без да щади сили. Оставаха му не повече от трийсетина крачки, но имаше чувството, че тича цяла вечност.
Най-сетне, полузаслепен, той изскочи под лъчите на слънцето. Засенчи очи с длан и зърна принц Арута и конния му отряд точно насреща. На няколко крачки зад него чудовището бе спряло, стреснато от ярката светлина.
Демонът не се отличаваше с особен интелект, но и не беше безнадеждно тъп. Веднага бе разгадал клопката и отказваше да влезе в нея.
Уилям се обърна и размаха меча. Пое въздух с пълни гърди и нададе боен вик.
Демонът отвърна с яростен рев, който нямаше нищо общо с предизвикателството на Уилям. Откъм дъното на конюшнята шестимата лъконосци бяха стреляли едновременно. Чудовището се извъртя и Уилям забеляза три стрели да стърчат от гърба му, а четвърта от хълбока.
Чудовището се втурна обратно в конюшнята и Уилям се затича след него. Щом влезе, видя, че демонът е застанал в средата на помещението. Лъконосците продължаваха да го обсипват със стрели. Една от тях едва не повали и младия лейтенант.
— Прекрати стрелбата! — извика той. — Ще уцелите някого от другата страна!
Стрелците свалиха лъковете. Уилям вдигна меча и се хвърли в атака. Замахна с всичка сила към оголения гръб на чудовището, но от последвалия сблъсък ръцете му се разтърсиха, сякаш се бе опитал да отсече дънера на стар дъб. Демонът нададе болезнен вик, завъртя се и посегна назад. Уилям отстъпи миг преди да се раздели с главата си.