— Да, засега. След това…
Мисълта какво означава „след това“ ми подейства като удар в стомаха.
— Когато заловим този, който е отвлякъл Джени, можеш да правиш каквото искаш.
Изведнъж престана да се горещи.
— Прав си. Не разсъждавах правилно. Но ще е нещо, което ще чакам с удоволствие — изглеждаше замислен. — Не мисли, че говоря така само от злоба. Зададе ли си въпроса защо Бренер е казал на полицията, че ме е видял пред къщата на Джени?
— Искаш да кажеш, че има и друга причина, освен че е искал да те арестуват.
— Може да е имал много причини. Например да прикрие себе си.
— Мина ми през ума. Но ти не си единственият, който има алиби. Макензи каза, че е проверил неговото.
Бен огледа внимателно празната си чаша.
— Случайно да ти е казал какво точно е алибито му?
Опитах се да си спомня.
— Не е.
— Главата си залагам, че някой от семейството е свидетелствал в негова полза. Всичките са много гъсти помежду си. Това е една от причините, поради която не можем да докажем, че бракониерства. Освен това е много хитро копеле.
Докато говореше, сърцето ми започна да бие все по-силно. Бренер беше ловец бракониер. Всички знаеха, че е агресивен и асоциален тип. Като се имаше предвид, че убиецът има склонност да залага капани, да измъчва животни и жени, Бренер очевидно напълно отговаряше на този профил. Макензи не беше глупав, но тъй като нямаше нито доказателства, нито мотив, нямаше никаква причина да подозира Бренер.
Не и докато имаше алиби.
Чух, че Бен каза нещо, но не разбрах какво точно. В съзнанието си вече изпреварвах събитията.
— По кое време Бренер ходи да ловува? — попитах Бен.
25
Джени беше загубила всякаква представа за време. Трескавото треперене, обзело я в момента, в който най-после остана сама, почти бе изчезнало. По-тревожното беше, че започваше да се чувства страшно сънлива. Не беше нормалното усещане за умора. Нямаше представа от колко време беше затворена тук долу, но беше сигурна, че вече е пропуснала две, а може би и три поредни дози инсулин. Сега нивото на кръвната й захар започваше бързо да се повишава и да излиза извън контрол, а стресът, на който беше подложена, още повече влошаваше състоянието й.
Стрес и загуба на кръв.
В тъмнината не можеше да прецени колко кръв е загубила. Повечето от порязванията бяха спрели да кървят и бяха образували коричка, освен последната рана. Най-страшната. Фланелката й, която сега се бе превърнала в напоен с кръв парцал, беше увита около десния й крак. В момента бе започнала да лепне. Надяваше се, че това е добър знак. Означаваше, че раната не кърви толкова обилно, както преди. Но все още болеше. Господи, как болеше!
Случи се, след като свали мръсната булчинска рокля. Когато за трети път музиката се провлачи и спря, Джени също престана да танцува. Залюля се, беше замаяна. Едва стоеше на краката си. Отпусна се на земята. Все още беше облечена в изпоцапаната с кръв рокля. С всички сили се мъчеше да остане будна, но пред очите й непрекъснато причерняваше. Усещаше някакво движение около себе си, но то ставаше все по-далечно. Мина време, след това почувства как някой грубо я смушка.
Отвори очи и първото нещо, което видя, беше ножът.
Вдигна глава и погледна мъжа, който го държеше. Вече нямаше причина да не го прави. Знаеше, че няма да излезе жива оттук, независимо дали го беше разпознала или не.
Въпреки това, когато се загледа в лицето му, усети, че стомахът й се свива на топка. Това, за което се бе досетила по-рано, се потвърди напълно.
Той отново я подбутна с крака си.
— Съблечи я.
Подпря се на стената, изправи се несигурно на краката си и несръчно съблече роклята през глава. Сведе поглед надолу, усещаше, че оглежда голото й тяло. Сърцето й биеше болезнено. Приближи я и тя усети миризмата и дъха му върху тялото си. Господи, какво правеше той? Не можеше да откъсне очи от ножа, който мъжът държеше до крака си. С цялата си воля искаше да го накара да го остави. Един шанс. Само един-единствен шанс, за това се молеше. Но той не го остави. Повдигна го бавно, завъртя острието пред очите й и след това се приближи до нея. Джени трепна, когато усети, че бодна ръката й.
— Не мърдай.
Помъчи се да стои неподвижна. Ножът се движеше по кожата й, върхът му я убождаше от време на време. Всеки път се появяваше капчица кръв. Тя нарастваше и заприличваше на тъмночервено мънисто, а след това се спускаше надолу по кожата й. Болеше, но очакването за това, което предстои, беше много по-страшно. Усещаше как дишането му се учестява, възбудата му нараства и се излъчва от него като топлина. Приближи се още по-плътно до нея. Джени неволно изохка и се оттегли назад, когато тежкият му ботуш се стовари върху босия й крак. В този момент паниката я обзе напълно.