— Защо, за Бога, някой ще си помисли такова нещо? — попитах озадачен.
Тя кършеше ръце, вече не се страхуваше от мен, но се боеше, че трябва да ми съобщи следното:
— Нямаше те в кабинета. Хората говорят, че полицията е идвала при теб и инспекторът те е откарал нанякъде. Онзи главният.
Всичко започна да ми се изяснява. Тъй като нямаше никакви новини, слуховете бяха плъзнали и запълнили вакуума. Като се съгласих да помагам на Макензи, без да се усетя им бях попаднал на мушката. Беше толкова нелепо, че ми идваше да се разсмея. Само дето не ми беше смешно.
За малко щях да подмина къщата на Линда. Спрях. Бях така слисан, че не можех да говоря.
— Съжалявам — заговори отново Линда. — Просто си помислих…
Не довърши изречението. Обмислях какво бих могъл да й разкажа и все пак да не извадя пред погледа на селото всички подробности от миналото си.
— Помагах на полицията. Искам да кажа, че им сътрудничех. Едно време бях… един вид специалист. Преди да дойда тук.
Слушаше ме, но въобще не бях сигурен, че разбира думите ми. Поне не беше напрегната или готова всеки момент да скочи от колата.
— Поискаха ми съвет — продължих да обяснявам. — Затова не бях в лекарския кабинет.
Нищо друго не ми идваше наум. След малко тя погледна настрана.
— Всичко е заради това място… заради селото…
Говореше уморено. Отвори вратата.
— Все пак ми се иска да прегледам Сам.
Кимна ми. Все още разстроен, я последвах нагоре по пътеката. След ярките цветове на залеза вътре в къщата всичко изглеждаше бледо и неясно. Телевизорът в хола работеше и създаваше невъобразима какофония от звуци и цветове. Пред него стояха съпругът й и по-малкият й син. Мъжът се бе отпуснал в креслото, а момчето лежеше по корем на пода. И двамата се обърнаха да ни погледнат, когато влязохме. Гари Йейтс изгледа жена си, сякаш й искаше обяснение.
— Доктор Хънтър ме докара. Искаше да види Сам.
Остави пазарските торби и започна бързо да подрежда наоколо. Гари Йейтс не знаеше как да реагира. Беше жилав мъж, около трийсетгодишен. Изглеждаше измършавял и се държеше недружелюбно. Изправи се бавно и сякаш не знаеше къде да дене ръцете си. Реши да не се ръкува с мен и бръкна дълбоко в джобовете си.
— Не знаех, че ще идваш — започна той.
— И аз самият не знаех. Но след това, което се случи, не можех да оставя Линда да върви сама по пътя.
Той се изчерви и отмести поглед. Казах си, че трябва да се поуспокоя. Нямаше смисъл да го предизвиквам, защото след като си тръгнех, щеше да си го изкара на жена си.
Усмихнах се на Сам, който ни наблюдаваше от пода. Фактът, че в такава хубава лятна вечер си беше вкъщи, говореше, че все още не се е отърсил от случилото се, но изглеждаше по-добре от последния път. Попитах го какво ще прави по време на ваканцията и в един момент той дори се усмихна. Започваше да си възвръща предишната жизненост.
— Според мен е съвсем добре — казах малко по-късно на Линда в кухнята. — Съвсем скоро ще си бъде пак като преди. Вече е преодолял първоначалния шок.
Тя кимна разсеяно. Все още се чувстваше неудобно.
— За това, което казах преди… — започна тя.
— Забрави го. Радвам се, че ми каза.
Никога не ми беше минавало през ум, че хората могат да останат с погрешно впечатление. А трябваше да се досетя. Предишната вечер Хенри ме бе предупредил да внимавам. Мислех си, че пресилва нещата, но очевидно познаваше хората в селото по-добре от мен. Болеше ме не заради погрешната ми преценка, а защото хората, сред които живеех, бяха готови веднага да променят мнението си за мен.
Вече трябваше да съм наясно, че нещата винаги могат да се влошат още повече.
Погледнах през рамо, за да видя дали вратата към хола е затворена. От момента, в който срещнах Линда на пътя, ми се искаше да й задам един въпрос.
— В неделя — започнах колебливо, — когато Сам и Нийл откриха тялото, ти беше сигурна, че е на Сали Палмър, защото си я сънувала.
Линда миеше чаши и се суетеше около умивалника.
— Просто съвпадение, нищо друго.
— Тогава не каза това.
— Бях разстроена. Не трябваше да казвам нищо.
— Не се опитвам да преинача думите ти. Просто…
Просто какво? Вече и аз не знаех какво се надявах да докажа. Въпреки това упорствах:
— Питах се дали не си сънувала и нещо друго. Например Лин Меткаф.
За момент спря работата си.