Събра цялата си решителност, примъкна се отново до дъсчената стена и погледна през цепнатината. Стаята не се беше променила. В нея нямаше никого. Сега забеляза нещо, което преди беше пропуснала, шокирана при вида на мъртвите животни. Зад тезгяха имаше ниша. Слабата светлина в мазето не я осветяваше, но вътре в нишата едва се долавяха очертанията на стълба, която водеше нагоре.
Изходът.
Джени се загледа в нея отчаяно, после се отдръпна и побутна дъските. Застана на колене и постави ръце върху тях. Раменете я заболяха от натиска, а в дланите й се забиха трески. Дървената стена не помръдна.
Направеното усилие я накара да се почувства по-добре. Заудря отново и отново. С всеки удар страхът, който заплашваше да я парализира, намаляваше. Остана без дъх. Отдръпна се, докато въжето се отпусна и й позволи да седне. Вързаният й крак се беше схванал. От усилието главата я заболя още повече. Измъчваше я жажда. Въпреки това усещаше мрачно задоволство. Не искаше това чувство да я напусне. Отказваше да признае, че всъщност нищо не бе постигнала. Дъските не бяха непреодолима преграда. Ако имаше достатъчно време, щеше да намери начин да премине през тях. Само че не знаеше колко време има, нали така?
Прогони тази мисъл от съзнанието си, намери пипнешком въжето и започна да се мъчи да развърже възела.
22
На следващата сутрин, когато пуснах радиото да чуя новините, казаха, че са арестували заподозрян.
Бях прекарал по-голямата част от нощта буден. Седях на стола и едновременно се надявах и страхувах, че Макензи може да се обади. Но телефонът мълчеше. В пет часа станах и взех душ. Излязох навън и като вцепенен наблюдавах как светът около мен се пробужда. Останах така около час, след това влязох вътре. Не исках да пусна радиото. Знаех каква ще е водещата новина. Скоро обаче тишината в къщата започна да ме потиска, а неизвестността правеше нещата още по-лоши. Когато стана време за новините в осем, не издържах повече и включих радиото.
Въпреки това не очаквах да чуя нищо ново. Тъкмо бях започнал да си правя кафе, наливах вода в кафеварката и първите няколко секунди от новината бяха заглушени от шума на течащата вода. Чух думите „арест“ и „заподозрян“ и моментално спрях водата.
„… самоличността му не се разкрива, но полицията потвърди, че миналата нощ е арестувала местен човек във връзка с похищението над учителката Джени Хамънд…“
Говорителят премина към следващата новина. А какво ставаше с Джени? Искаше ми се да изкрещя. Ако са арестували някого, защо не са я намерили? Осъзнах, че все още стискам кафеварката. Захвърлих я на масата и сграбчих телефона. „Хайде, отговори“ — молех се, докато набирах телефона на Макензи. Иззвъня няколко пъти и точно когато очаквах да се включи гласовата поща, той отговори.
— Намерихте ли я? — запитах настойчиво, преди да успее да каже каквото и да е.
— Доктор Хънтър?
— Намерихте ли я?
— Не. Виж, не мога да говоря в момента. Ще ти се обадя…
— Не затваряй! Кой е арестуваният?
— Не мога да ти кажа.
— Хайде, за Бога!
— Още не му е повдигнато обвинение и затова не можем да съобщим името му. Знаеш как са тези неща — говореше все едно се извиняваше.
— Той каза ли ви нещо?
— Все още го разпитваме.
С други думи, не.
— Защо не ми каза? Обеща да ми се обадиш, ако се случи нещо.
— Беше много късно. Щях да ти съобщя тази сутрин.
— Да не би да си се притеснявал, че ще ме обезпокоиш?
— Виж, знам, че си разтревожен, но това е полицейско разследване…
— Зная. Нали и аз участвам в него, или си забравил?
— Когато мога да ти съобщя нещо, ще го направя. Но точно в момента разпитваме заподозрян и това е всичко, което мога да ти кажа.
Подтиснах желанието си да му се разкрещя. Не беше от хората, които се поддават на заплахи.
— По радиото чух, че е местен човек. — С всички сили се мъчех да бъда спокоен. — Това означава, че съвсем скоро всички в селото ще знаят кой е, независимо дали ви харесва или не. В крайна сметка и аз ще разбера. Просто в следващите няколко часа ще се чудя кое отговаря на истината и кое не. — Изведнъж усетих, че нямам никакви сили да споря. — Моля те, кажи ми. Трябва да знам.
Той се поколеба. Мълчах. Оставях му време да се убеди, че може да го направи. Чух го как въздъхна.
— Изчакай.
Звуците в слушалката бяха неясни. Предполагам, че се отдалечаваше, за да не могат хората около него да го чуят. Когато се обади отново, гласът му бе приглушен: