— Казвам ти го строго поверително, ясно ли е?
Не си направих труда да отговоря.
— Бен Андерс е.
Бях се подготвил да чуя познато име, но не и това.
— Докторе? Чуваш ли ме? — попита Макензи.
— Бен Андерс? — повторих зашеметен.
— Колата му е била забелязана близо до къщата на Джени Хамънд по-рано същата сутрин, когато изчезна.
— Това ли е всичко?
— Не, не е — отговори ми той сърдито. — В багажника открихме приспособления за правене на капани — тел, ножица за рязане на тел, дървени колове.
— Той е пазач в резервата, сигурно ги използва при работата си.
— Тогава защо колата му е била пред къщата на Джени Хамънд?
Все още се мъчех да възприема новината. Нещата започнаха да ми се проясняват.
— Кой я е видял там?
— Не мога да ти кажа това.
— Някой е подал сигнал, нали така? Анонимен сигнал?
— Какво те кара да мислиш така? — долових подозрение в гласа му.
— Знам кой е подал сигнала — бях напълно сигурен в думите си. — Карл Бренер. Нали си спомняш, че ти казах, че според Бен той бракониерства. Преди няколко вечери се сбиха и Бренер загуби.
— Това още нищо не означава — упорито отрече Макензи.
— Означава, че трябва да попиташ Бренер какво знае за случая. Не мога да повярвам, че Бен има нещо общо с тази история.
— Защо не? Защото ти е приятел? — Макензи вече беше ядосан.
— Защото съм убеден, че е бил наклеветен.
— Мислиш ли, че не се сетихме за това? И преди да попиташ, нека ти кажа, че Бренер има солидно алиби, докато твоят приятел Андерс няма. Ти знаеше ли, че е бивше гадже на Сали Палмър?
При тези думи направо занемях.
— Имали са връзка преди няколко години — продължи Макензи. — Всъщност точно преди да дойдеш в селото.
— Не знаех — отговорих замаяно.
— Може би е забравил да го спомене. И се обзалагам, че също така е забравил да спомене, че преди петнайсет години е бил арестуван за опит за изнасилване. Прав ли съм?
За момент не знаех какво да отговоря.
— Имахме известни подозрения към него още преди да получим сигнала. Колкото и странно да ти звучи, не сме пълни идиоти — продължи безмилостно Макензи. — А сега, ако не възразяваш, очаква ме още много работа.
Телефонът изщрака и връзката прекъсна. Не знаех какво да мисля. В началото бях готов да се закълна, че Бен е невинен. Все още бях убеден, че Карл Бренер е подал анонимния сигнал. Беше толкова дребна душа, че бе готов да си отмъсти на Бен по всякакъв начин, без изобщо да мисли за последствията.
Въпреки това думите на Макензи ме потресоха. Нямах никаква представа, че Бен е имал връзка със Сали, още по-малко, че е бил обвинен в изнасилване. Вярно, нямаше никаква причина да ми каже за това. Може би точно обратното при създалите се вече обстоятелства. И сега не можех да не се запитам колко добре всъщност го познавам. Светът е пълен с хора, които твърдят, че човекът, когото познават, не може да е убиец. За първи път се запитах дали не съм един от тях.
Много по-тревожна обаче беше вероятността полицията да губи ценното си време, като се занимава не с когото трябва. Изведнъж ми стана ясно какво трябва да направя. Грабнах ключовете от колата и изтичах навън. Ако Бренер беше излъгал, за да злепостави Бен, трябваше някой да му разясни какво можеше да причини на Джени по този начин. Във всеки случай трябваше да знам истината и ако се наложи, да го принудя да си признае. Ако ли не…
Ако ли не, просто не исках да си представя какво ще се случи.
Когато прекосих селото, слънцето вече беше напекло. Имаше повече представители на полицията и пресата от когато и да било. Недоволните журналисти, фотографи и хората от техническите екипи се бяха струпали на групи. Изглеждаха отчаяни, защото опитите им да вземат интервю се сблъскваха с леденото мълчание на местните хора. Не можех да понеса мисълта, че са тук заради Джени. Минах покрай черквата и забелязах Скарсдейл в двора на гробището. Разговаряше с Том Мейсън и размахваше костеливия си пръст, докато даваше нареждания на градинаря. Когато видя, че се приближавам, спря. По лицето му се изписа неодобрение.
— Доктор Хънтър — каза той студено вместо поздрав.
— Имам нужда от услуга — започнах направо.
Не успя напълно да прикрие задоволството си.
— Услуга? Това вече е нещо ново — вие да искате нещо от мен.