Думите ми го накараха да спре да се хили. Изглежда, това изобщо не му беше минало през ума. Сви рамене, беше преминал към защита.
— Сигурно вече е мъртва.
Спуснах се към Бренер, но ръката на Скарсдейл ме възпря. Направих усилие и отправих последна молба:
— Държи ги живи три дни, преди да ги убие — мъчех се да говоря спокойно. — Държи ги живи и прави с тях само Господ знае какво. Днес е вторият ден, а полицията се мъчи да накара Бен Андерс да си признае. Защото някой е казал, че го е видял пред къщата й.
Трябваше да спра.
— Моля те — продължих след малко. — Моля те, ако си ти, кажи им.
Всички стояха като вцепенени, вперили поглед в мен. Само тези, които участваха в разследванията, знаеха, че жертвите са били държани живи. Макензи щеше да побеснее, ако разбереше, че съм им казал. Изобщо не ме интересуваше. Сега цялото ми внимание беше насочено към Бренер.
— Нямам представа за какво говориш — измърмори той, но по израза на лицето му ставаше ясно, че увереността го е напуснала.
Избягваше погледите ни.
— Карл? — обади се майка му колебливо.
— Казах, че нищо не знам, не разбрахте ли? — отсече той, гневът отново го беше обхванал. Обърна се към мен: — Зададе си въпроса, а сега се разкарай!
Не знам какво щеше да се случи, ако Скарсдейл не беше там. Той бързо застана между нас.
— Достатъчно! — обърна се към Бренер. — Карл, разбирам, че си ядосан, но ще те помоля да внимаваш как говориш в мое присъствие. Както и в присъствието на майка си.
Бренер не изглеждаше никак щастлив при тази забележка. Скарсдейл обаче беше абсолютно убеден в правото си да я направи. В този момент той се обърна към мен:
— Доктор Хънтър, получихте отговор. Смятам, че вече нямаме причина да останем тук.
Не мръднах от мястото си. Наблюдавах Бренер и повече от всякога бях убеден, че е обвинил Бен от злоба. Като гледах начумерената му физиономия, ми се прииска да изтръгна истината с бой.
— Ако нещо се случи с нея — гласът ми звучеше като на чужд човек, — ако умре, защото си излъгал, кълна се, ще те убия.
При тази заплаха всички в стаята онемяха. Усетих, че Скарсдейл ме хвана за лакътя и ме поведе към вратата.
— Хайде, доктор Хънтър.
Спрях, когато минах покрай Скот Бренер. Лицето му беше бяло, а очите широко отворени. Скарсдейл ме изведе от кухнята.
Отидохме до колата ми, без да разговаряме. Едва когато тръгнахме по пътя към селото, усетих, че отново мога да говоря.
— Той лъже.
— Ако знаех, че ще изгубите контрол, никога нямаше да се съглася да дойда — отговори разгорещено Скарсдейл. — Държанието ви беше позорно.
— Позорно? — изгледах го удивено. — Той оклевети невинен човек, без да го е грижа какво ще стане.
— Нямате доказателства.
— О, стига! Бяхте там, нали го видяхте как говори?
— Видях как двама мъже изпуснаха нервите си, това видях.
— Не може да говорите сериозно. Не смятате ли вече и вие, че Бренер е подал сигнала на полицията?
— Не е моя работа да отсъдя.
— Не ви моля да отсъдите. Просто елате с мен й кажете на полицаите, че според вас трябва да разпитат Бренер.
Не ми отговори веднага. Когато най-после го направи, не даде конкретен отговор:
— Казахте, че жертвите не са били убивани веднага. Откъде знаете това?
Поколебах се по навик, но вече не ме интересуваше кой какво знае. Вече нямаше никакво значение.
— Аз извърших огледа на труповете.
Той извърна рязко глава към мен и ме изгледа учудено.
— Вие?
— Бях експерт по тези въпроси. Преди да дойда тук.
Отне му известно време да осмисли новината.
— Искате да кажете, че сте участвали в полицейското разследване?
— Да, помолиха ме да им помогна.
— Разбирам — от тона му ставаше ясно, че не одобрява това. — И предпочетохте да си замълчите.
— Това е деликатна работа. Не е нещо, за което трябва да се говори.
— Разбира се. В крайна сметка ние сме селски хора. Вероятно невежеството ни ви е забавлявало.
По бузите му се появиха червени петна. Разбрах, че не просто не одобрява поведението ми, а беше направо бесен. За момент реакцията му ме изненада, но после всичко ми стана ясно. Доставяло му е удоволствие да си представя, че е най-значимата личност. Смятал е, че е водачът на селото. А сега беше установил, че някой друг през цялото време е играл важна роля и е разполагал с информация, която той не е знаел. Това беше удар по гордостта му. Нещо повече, беше удар върху егото му.