— Съблечи се.
Историята в таксито се повтаряше отново. Само че този път положението беше много по-лошо. Не можеше да се надява, че някой ще й се притече на помощ.
— Защо?
Гласът й издаваше, че е на ръба на истерията. Мразеше се за това.
Нямаше време да реагира и ножът отново проблесна. Усети ледено опарване по бузата си. Слисана, тя постави ръка на мястото и усети как нещо мокро се стича между пръстите й. Погледна ръката си. Кръвта блестеше по нея. И тогава дойде болката. Толкова гореща и раздираща, че я остави без дъх.
— Съблечи си дрехите.
Сега осъзна, че беше чувала този глас и преди. Опитваше се да го разпознае, а ехото му достигаше до нея все едно се намираше на дъното на кладенец. Не припадай. Не припадай. Болката в бузата й помогна да се съсредоточи. Олюля се, но не падна. Чуваше тежкото му дишане, когато той бавно насочи ножа към нея. Върхът му докосна кожата на ръката й. След това ножът се завъртя и плоската му част се допря до нея. Затвори очи и усети как острието, леко като перце, се плъзна към рамото й, придвижи се по ключицата й и спря на гърлото. После бавно се придвижи нагоре, докато достигна меката част под брадичката й. Натискът неумолимо продължаваше и тя бе принудена да вдигне главата си. Когато изви главата си докрай, натискът спря. Брадичката й остана подпряна на тънкия остър връх на ножа и цялото й гърло се оголи. Джени се мъчеше да остане неподвижна, дъхът й излизаше на пресекулки. Тогава ножът изчезна.
— Сваляй дрехите.
Отвори очи. Все още избягваше да погледне мъжа пред себе си. Ръцете й тежаха като олово, когато хвана мократа и мръсна фланелка, която бе топила в локвите. Опита се да я съблече през глава. За момент я обгърна блажена тъмнина. След това дръпна фланелката от лицето си и се озова обратно във вонящата стая.
За първи път огледа какво има наоколо. Помещението беше част от мазето, преградено с нерендосани дъски. Там, където светлината на крушката не достигаше, се виждаха сенките на множество нахвърлени стари мебели, инструменти и изобилие от боклуци. В дъното беше извитата стълба, която бе забелязала по-рано, осветена от някаква далечна лампа.
А над главата й висяха обезобразените трупове на животни.
Сега разбра, че цялото мазе е изпълнено с тях. Сгърчени купчинки от козина, кости и пера, които се полюшваха от невидимото течение. Тогава мъжът се приближи към нея и закри светлината. Тя не можеше да откъсне поглед от ножа в ръката му. Започна бързо да се съблича, мъчейки се отчаяно да изпревари следващия удар с ножа. Когато стигна до късите панталонки, за момент замръзна на място. След това ги събу и те се омотаха около вързания й крак. Беше останала само по бикини. Стоеше с наведена глава. Страхуваше се да го погледне в очите, както би се страхувала от бясно куче.
— Сваляй всичко — гласът му звучеше по-плътно.
— Какво ще правиш? — прошепна Джени.
Презираше се за проявената слабост.
— Направи го!
Вцепенена от страх, Джени несръчно се подчини. Той се наведе, бързо разряза панталоните и бикините й, отстрани ги от вързания й крак и ги захвърли настрани. Тя сподави вика си, когато той бавно протегна ръка и почти колебливо докосна гърдите й. Прехапа устни, изви глава и се мъчеше да не се разплаче. При това движение видя телата на животните, които висяха от тавана.
Отблъсна ръката му.
Кожата й запази осезателен спомен от допира му, от твърдите косми и грубите кости на ръката му. За момент нищо не се случи. След това ръката му се изви и той удари Джени през лицето. Тя се блъсна в стената и се плъзна на пода.
Чуваше дишането му, когато се надвеси над нея. Сви се в очакване, но той не направи нищо. С облекчение чу как стъпките му се отдалечават. Лицето я болеше там, където я беше ударил, но поне не беше по порязаната буза. „Късметлийка си, — помисли си тя вцепенено. — Късметлийка и глупачка.“
Чу се изщракване и отново бе заслепена. Ярката светлина беше насочена право към нея. Прикри очите си с ръка и видя, че беше включил настолна лампа, закрепена върху тезгяха. Обляна от светлината, Джени чу как премести стола. Той изскърца под тежестта, когато мъжът седна в сянката.
— Стани.
Тя се подчини с мъка. Проявата й на непокорство обаче беше предизвикала някаква промяна. Все още се страхуваше, но вече беше ядосана. Опита се да извлече сили от гнева си толкова, колкото да се изправи предизвикателно. Каза си, че каквото и да се случи, щеше да се опита да запази останалото си достойнство. Изведнъж това й се стори изключително важно.