— Нима?
Тя кимна.
— Ти не харесваш никоя държавна служба.
— Не е вярно.
— Когато говорихме за зет ти в Министерството на правосъдието, ти изсумтя презрително.
— Те имат твърде много власт.
— А какво ще кажеш за ЦРУ? Знам, че си работил за тях.
Той не възрази и не отрече.
— Техните приоритети се променят според нечий каприз, изоставят агенти и цивилни да се оправят сами.
— Ами данъчната служба?
— Всички мразят данъчните.
За това бе съгласна с него. Продължи да му изрежда държавни служби и той продължи да й обяснява какво не е наред с всяка една от тях.
— Мисля, че доказах тезата си. Знаеш ли какъв е най-големият ти проблем?
— Не, но ти ще ме осветлиш, нали?
— Аха. Ти не харесваш никого, който заема пост, свързан с власт.
Анализът й не го засегна.
— Нали си чувала какво казват. Абсолютната власт корумпира абсолютно.
— ФБР няма абсолютна власт.
— Мисля, че има.
— Знаеш ли какво ще ти кажа?
— Какво?
— Терапия. Нуждаеш се от интензивна терапия, за да се отървеш от враждебността си. — Преди той да й каже, че мрази и терапиите, тя смени темата. — Трябва да намерим телефон, за да се обадя на Кери.
— Защо не й се обади от участъка?
— Защото ти щеше да тръгнеш без мен. Още не мога да повярвам, че щеше да ме изоставиш. Полудявам всеки път, като се сетя за това.
Дали да й кажеше истината или не? Стисна зъби, докато обмисляше това. Тя звучеше толкова разочарована от него, дори наранена.
— Виж… — започна той, после спря.
— Да?
— Може би щях да остана.
— Може би? — Тя го сръга в ръката. — Какво значи това?
— Значи, че щях да остана. Сега е твой ред да се гърчиш. Как така реши да изоставиш суперотряда от ФБР?
— Стига си ги наричал така. Сигурна съм, че агент Нолти и останалите агенти могат да се справят отлично с работата.
— Нима? Тогава повтарям въпроса: защо реши да тръгнеш с мен?
Тя сви рамене.
— Мислих за това, което каза, и се съгласих. Не е добра идея да ни съберат и трите заедно в една и съща къща.
— И?
— И какво? Чакаш комплименти ли? — Преди той да й каже, че тази мисъл не му е минала през ума, тя продължи: — Добре, ще го кажа. Мисля, че имам по-голям шанс да оцелея, ако съм с теб.
— Какво те накара да минеш на страната на мрака? — попита той ухилен. — Нолти ли каза нещо, което те превърна в агент беглец?
— Аз не съм агент. Анализатор съм и той не е казал, нито направил нещо. Все още имам пълна вяра в Бюрото. Никой не е по-лоялен от мен.
— Аха. Тогава защо ги изостави?
Тя обмисля отговора си известно време.
— Вземам инициативата в свои ръце. Така ни учат в Бюрото.
— Сигурно — изсумтя той. Кимна към една табела край пътя. — На осем километра има ресторант. И аз трябва да се обадя по телефона и да повикам помощ.
Господин Единак щеше да моли някого за помощ! Това бе истински шок.
— После какво? — попита тя.
— Ти можеш да се обадиш на Кери, но не й казвай накъде сме тръгнали.
— Как бих могла. Аз не знам накъде сме тръгнали.
Той взе сгънатия лист.
— Тайлър има хижа в планината на два часа път. До хижата има плевник, в който можем да скрием колата. Тази нощ ще отседнем там.
Тя отново погледна през задното стъкло, за да се увери, че не ги преследват. Не бяха виждали кола от дълго време и тя осъзна, че вероятно проявява параноя, но продължи да стои нащрек. Прекалената предпазливост не е излишна никога, помисли си тя.
— Имаш ли някакви предположения къде може да бъде Мънк?
— Сигурно е още в Колорадо и вече е чул, че леля ти и съдийката са още живи.
— ФБР ще търсят и нас — каза Ейвъри.
— Не нас, сладурче. Теб. Ще търсят теб.
— Пуснах душа, в случай че някой от агентите се качи горе, и заключих спалното помещение, но в крайна сметка Нолти ще открие, че ме няма, и ще вдигне тревога.
И тогава щеше да стане страшно. Когато Картър научеше за ситуацията, щеше да й стъжни живота. Тя вече бе репетирала разговора с него. Щеше да настоява, че това не е било неподчинение. Картър бе строг, но беше и разумен човек. Със сигурност щеше да оцени ползите от това, че тя бе проявила инициативност… отново.
— Тайлър ще каже ли на Нолти, че ти е предложил да използваш хижата му?
— Не. Той разбра ли, че ти излезе през прозореца?
— Не.
Джон-Пол зави по отбивката към ресторанта и спря на паркинга отпред. Неоновите букви мигаха, сигнализирайки, че ресторантът е отворен.
— Ще ми разкажеш ли за Джили? — Той бе избягвал да споменава тази тема досега, защото бе видял как реагира Ейвъри, когато Тайлър я нарече нейна майка. Тя не му отговори. — Ще трябва да ми кажеш срещу какво се изправям.