— И още нещо.
— Да, сър?
— Браво, добре си се справила.
Втора глава
Бракът не е за стеснителните. И съпругът, и съпругата трябва да са готови да позволят на детето в себе си да се изцапа, ако искат бракът им да оцелее и да процъфтява. Трябва да му позволят да се отъркаля в калта. Грешките са неизбежни, разбира се, но потокът от любов и опрощение ще пречисти съюза им и така ще започне изцелението.
Какви глупости! Каролин Дилейни Салвети седеше, отворила широко очи, и слушаше потресена измишльотините, които брачният консултант четеше от книгата за самоусъвършенстване, чието издаване сам бе финансирал и на която бе измислил абсурдното заглавие „Позволете на детето в себе си да се изцапа“. Този идиот за брак ли говореше, или за борба в кал? Кери си нямаше ни най-малка представа и в момента изобщо не я беше грижа.
Като се постара да го направи незабелязано, тя дръпна ръкава на копринената си блуза над китката и погледна часовника си, марка „Картие“. Още десет минути. Боже, можеше ли да издържи толкова дълго?
Пое си дълбоко дъх, пусна ръкава си и се облегна на тапицирания с плюш стол, като кимаше леко, за да заблуди съпруга си и идиота, че слуша внимателно.
Бракът не е за стеснителните, повтори той с флегматичния си носов провлачен баритон. Гласът му приличаше на гъба от стоманена вълна, дразнеше всеки нерв от тялото й.
Консултантът бе надут, тлъст, помпозен измамник, който настояваше да го наричат д-р Пиърс, защото чувствал, че пълното му име, д-р Пиърс Ебрихт, е твърде официално за подобна откровена дискусия. А нали се предполагаше, че той им помага да се разкрият напълно един пред друг. След първия сеанс Кери го нарече д-р Досадник. Съпругът й, Тони, го беше избрал, защото той беше сред най-нашумелите брачни консултанти в момента. Въпреки измислената си диплома от никому неизвестен университет, той бе най-новият гуру, при когото се трупаха всички желаещи да съживят брака си. В действителност бе просто един клоун.
Но нима и Тони не беше същият? Седеше до Кери, допрял потните си длани една в друга като за молитва, със сериозно съсредоточено изражение, като дървена марионетка, която брачният консултант разиграваше без проблем, и кимаше в съгласие всеки път, когато д-р Досадник спираше да чете творбата си и неочаквано вдигаше поглед.
Кери дъвчеше устната си, защото само така можеше да се удържи да не се разсмее… или разпищи. О, как й се искаше да крещи. Но не смееше. Беше сключила сделка с невярното нищожество, което й бе съпруг, и ако не се държеше както трябва и не се преструваше, че наистина се опитва да спаси потъналия им брак, щеше да му плаща издръжка до края на живота си. Това бе доста смразяваща перспектива.
А положението не бе в нейна полза. В рода на Тони имаше един куп столетници. Чичо му Енцо още произвеждаше вино на миниатюрното си парче земя в плодородната част на Напа, Калифорния, на зрялата възраст от осемдесет и шест години и сякаш нямаше намерение дори да се замисля за почивка. Единственият му допир със здравословния живот бе, че преди година спря да пуши „Камел“ без филтър — дотогава пушеше по три пакета на ден — и увеличи количеството чесън, който слагаше във всичко, което ядеше, включително върху препечената си филия на закуска. Ако Тони се окажеше толкова здрав колкото Енцо, Кери щеше да бъде изцедена финансово, още преди да умре, и нямаше да може да остави нищо на единствения човек, когото някога бе обичала — племенницата си Ейвъри. От друга страна, ако се съгласеше да посети десетте сеанса при доктор Досадник, както настояваше Тони, и бракът им въпреки това се разпаднеше — което бе неизбежно по нейно мнение, — тогава Тони бе обещал, че ще изостави претенциите си към бизнеса й и няма да поиска и цент издръжка.
Кери не беше глупачка. Цинична до мозъка на костите си, тя не би се доверила само на честната дума на човек, когото смяташе за изпечен лъжец и крадец. От една от фирмените им сметки липсваха сто двайсет и три хиляди долара. Не можеше да докаже, че Тони е взел парите, но знаеше, че го е направил — вероятно за да купува скъпи дрънкулки на любовницата си. Копеле такова. Така че, за да е сигурна, че той няма да промени намеренията си, го беше накарала да документира писмено обещанието си, после извика секретарката си, за да види как Тони подписва документа. Писменото обещание сега бе на сигурно място в сейфа на Кери в Първа търговска банка.
— Как бяха стигнали дотук? — запита се тя. Тони бе любещ и грижовен мъж.
Спомни си нощта, когато се бе събудила от непоносимата режеща болка. Беше сигурна, че причината е хранително отравяне — бяха вечеряли в един нов китайски ресторант, който всичките им приятели хвалеха. Тя отказа да отиде на лекар и Тони не бе на себе си от тревога. Накрая я взе на ръце, отнесе я до колата и я откара в най-близката болница. Онази нощ той й спаси живота. След като я прегледаха в спешното отделение, я приеха в болницата и той стоя на един стол до леглото й през цялата нощ. Омилостиви болничния персонал, за да не обръщат внимание на оплакванията и изискванията й, и напълни стаята с бели гербери, любимите й цветя.