Щом се зае да проучва действията на Мънк, желанието му за мъст се засили още повече. Един случай особено много го потресе. Баща бе наел Мънк да убие дъщеря му, която бе тийнейджърка, за да вземе парите от застраховката й „Живот“ и да плати дълговете си от хазарт. ФБР знаеха, че Мънк е убил момичето, защото убиецът винаги оставяше край жертвите си по една червена роза и въпреки че бащата бе отнесъл цветето, един бодил от розата бе открит върху кувертюрата на леглото на дъщеря му. Нямаше друг роднина, който да скърби за момичето или да търси справедливост. Джон-Пол знаеше и за други жертви, за които на ФБР още не им бе известно. Колко ли още невинни щяха да умрат, преди този убиец да бъде спрян?
Четвърта глава
Мънк забавляваше трите жени, докато ги караше към планинската вила. Кери си помисли, че той е много чаровен и ужасно примерен. Въплъщаваше представата й за идеалния английски иконом.
Той подреди куфарите им в багажника на един чисто нов лендроувър с всички екстри и обясни, че планинските пътища изискват кола с висока проходимост и поради тази причина не бе дошъл с една от лимузините на хотела. Ан Трап седна отпред, а Каролин и съдия Сара Колинс отзад. Седалките от мека бежова кожа бяха невероятно удобни.
Всички бяха развълнувани и нервни, но почти не разговаряха помежду си. Мънк им разказа накратко за хотела и после ги възнагради с няколко очарователни истории за някои от знаменитостите, които бяха отсядали в планинската вила, към която ги караше.
Кери не бе сигурна от колко време пътуваха. Не бе погледнала часовника си, когато тръгваха от летището, но й се струваше, че е минал поне час, може би дори повече. Историите на Мънк й бяха толкова интересни, че не обръщаше внимание на дългото пътуване, нито на лекото гадене от виещия се път. Сара ахкаше и охкаше по повод пейзажа, докато се изкачваха все по-високо в планината, Ан седеше мълчалива, а Кери разпитваше Мънк за други интересни гости, които бе обслужвал. Тя не се интересуваше особено от историите за политици. Искаше да научи всичко за странностите на филмовите звезди.
— Ръсел Кроу е бил тук? Що за човек е той?
Мънк й отвърна с доста интересна подробност за австралийския актьор.
— Той ужасно хареса къщата и искаше да я купи.
— Трябва да е много хубава.
Мънк ги увери, че вилата предлага всички удобства и че той ще им служи като иконом, докато се настанят в „Утопия“.
— Определено се надявам да няма повече издънки — каза Ан раздразнено.
— Имало ли е някаква издънка? — попита я Сара.
— И още как — натърти Ан. Обърна се на седалката си, за да погледне Сара, и обясни: — Никой от хотела не ме чакаше на изхода ми на летището, за да ми помогне с ръчния багаж, и ако не бях забелязала господин Едуардс с табелката пред вашия изход, докато вървях към мястото за получаване на багажа, щеше да се наложи сама да организирам транспорта си до хотела. А се чувствам доста изморена — добави тя. — Самата мисъл да влача багажа си до стоянката за таксита ми се струваше непоносима.
— Наоколо е имало служители на летището, които биха могли да ви помогнат с багажа — каза й Кери.
— Не е в това въпросът — сряза я Ан. — Не трябваше да ми се причинява подобно неудобство.
Каква кучка, помисли си Кери. Изражението на лицето на Ан бе почти комично. Цупеше се като осемгодишно разглезено дете.
— Уверявам ви, госпожо Трап, че отличният ни персонал ще се погрижи за всяко ваше желание и още веднъж ви се извинявам за неудобството.
— Във вилата ще има ли обслужващ персонал? — попита тя.
— Да, разбира се.
— Колко на брой?
— Четирима — отвърна той. — Ще пристигнат от хотела съвсем скоро.
— Бих искала един от тях да бъде изцяло на мое разположение — настоя Ан. — Ще се погрижите ли за това?
— Да, разбира се.
Ан кимна.
— Добре — каза тя поуспокоена.
Сара и Кери си размениха красноречиви погледи. После Ан каза:
— Радвам се, че няма да бъдем сами през нощта… в случай че нещо стане… или се повреди. Човек никога не знае какво може да го сполети.
— В момента във вилата монтират нова алармена система. Кабелите още не са скрити както трябва, но системата работи — увери ги той. — Щом се включи, няма да може да отваряте прозорците си или да излизате навън, разбира се, но тук и без това става много студено нощем, така че предполагам няма да имате желание да ги отваряте.