Кери отвори вратата и първа влезе вътре. Забеляза тънките кабели, които опасваха къщата, и предположи, че са част от алармената система.
— Внимавайте къде стъпвате — предупреди ги тя. — Да не се спънете в жиците.
Първият етаж бе много просторен. Вляво от мраморното фоайе се виеше великолепна стълба, която се издигаше три етажа. Светлината струеше в стаята и когато погледнаха нагоре, видяха златистите облаци през дългия правоъгълен стъклен покрив.
— Стълбата е невероятно красива — каза Сара. — Това дърво… стъпалата, два пъти по-дълги и широки са от всички, които съм виждала. Сигурно е струвала цяло състояние — добави тя. — Вижте парапета. Изключително майсторска изработка.
Кери се съгласи. После Ан им извика:
— Планината сякаш гори, обагрена от залеза. Елате да видите. — Дори и Ан, на която очевидно бе трудно да се угоди, не можеше да сдържи ентусиазма си.
Кери застана във фоайето и се огледа внимателно. Цветни ориенталски килими — от много високо качество — бяха разпръснати върху бледокафявия мраморен под на дневната. В хармония с планината всичко бе издържано в меки кафеникави и бежови тонове. Каменната камина бе поне четири метра висока и приличаше на тази, на която Кери се възхищаваше в един от любимите си филми, „Север-северозапад“. Стаята бе квадратна, също като дневната във филма. Не, тази беше много по-хубава, мебелите бяха по-елегантни и нови.
Право пред тях слънцето залязваше и искрите от огненото му кълбо изпълваха стаята с меки оранжеви нюанси.
— Чувствам се като в рая — каза Сара.
— Ако се качиш до върха на стълбата, ще се озовеш на небето — пошегува се Кери.
Ан забеляза сребърната кофа с лед и бутилката шампанско. До нея имаше кристална ваза с три кървавочервени рози с дълги дръжки. Цветовете им тъкмо започваха да се разтварят.
— Ще пийнем ли по чаша шампанско?
— Разбира се — отвърна Сара.
Трите жени застанаха пред прозореца, от който се разкриваше прекрасна гледка, докато Ан се бореше с тапата на шампанското. Засмя се нервно, когато тя изскочи и течността забълбука навън, после внимателно напълни трите красиви кристални чаши.
— Да вдигнем тост — каза Кери.
— Добра идея — съгласи се Сара.
Двете с Ан вдигнаха чашите си и изчакаха Кери да произнесе тоста.
— За нас — каза тя. — Нека всички наши мечти се сбъднат.
— Чудесно — каза Ан.
Отпуснаха се на плюшените, невероятно меки канапета, отпиваха от шампанското, водеха неангажиращ разговор и съзнателно избягваха всякакви лични теми. В това време Мънк отнесе багажа им горе в стаите. На Кери още й се гадеше леко, така че пийна само глътка от шампанското.
Мънк се появи десет минути по-късно с поднос, отрупан с предястия. Докато той поставяше ленените салфетки на ниската масичка, Кери чу да се затваря някаква врата. Тя погледна към коридора, който водеше към трапезарията, и видя една жена с черна рокля да влиза в кухнята.
— Пристигнаха камериерките — съобщи тя на Сара.
— Хапни си едно от тези канапета с краставица — настоя Ан. Тя току-що бе изяла изящно оформената хапка. — Много са вкусни.
Кери не искаше да каже на двете жени, че не се чувства добре, и определено нямаше намерение да си признае, че й е прилошало от пътуването в колата.
— Непременно — съгласи се тя. Лапна миниатюрния сандвич и го глътна почти без да го дъвче. — Хубав е.
Не можеше да се принуди да изяде още един и започна да й се повдига още повече, докато гледаше как Ан изяде две хапки със сьомга и няколко с краставица, а Сара погълна два пъти повече.
След минути всички се запрозяваха. Мънк забеляза това.
— Ако ме последвате, дами, ще ви покажа стаите ви — каза той и се наведе да светне една от настолните лампи. Слънцето вече залязваше и стаята се бе изпълнила със сенки.
— Толкова ми се доспа — каза Ан.
— Сигурно е от планинския въздух — предположи Сара. — И аз се чувствам доста сънена.
Те последваха Мънк по виещата се стълба. Кери погледна нагоре и отбеляза:
— Кой би си помислил, че някакви стъпала могат да бъда произведение на изкуството.
— Мразя стъпала — призна Ан. — Следващата къща, която построя, ще бъде огромно едноетажно ранчо.
Сара и Кери не обърнаха внимание на коментара й. Мънк привлече вниманието им, като каза:
— Разопаковах ръчния ви багаж. Госпожо Трап, вие и съдия Колинс ще бъдете в апартаменти на втория етаж, в противоположни краища на етажа. Госпожо Салвети, вие сте един етаж по-високо. Надявам се да сте доволни от стаите.
— Имам чувството, че съм била в тази къща и преди — каза Сара. — Но пък никога не съм виждала такава виеща се стълба, така че не знам защо се чувствам така.