Мел се разсмя чак когато агентът се отдалечи достатъчно, за да не го чуе.
— Значи няма да излезеш на вечеря с Андрюс, когато се върнеш от отпуската си?
— Опитвам се да работя.
Лу протегна ръка и Мел намръщено издърпа портфейла си от задния джоб на панталона, извади един долар и го подаде на приятеля си. Двамата мъже имаха постоянен облог по отношение на комплиментите, които другите мъже правеха на Ейвъри. Тъй като Андрюс не бе казал нищо за краката й, Лу печелеше долара. Краката на Ейвъри бяха наистина невероятни и повечето мъже веднага ги забелязваха, но Андрюс очевидно не бе от тези, които се заглеждаха по краката.
— Защо това никога не ми се случва на мен? — попита Марго. — И аз съм сладка, нали?
— Да, сладка си и още как — увери я Лу.
— И аз искам някой ден да се омъжа и да имам семейство — продължи тя, сякаш Лу не бе отговорил на въпроса й. — Докато Ейвъри е заявила напълно недвусмислено безброй пъти, че никога няма да се омъжи. Не е справедливо. Аз подхождам идеално на Андрюс. Наистина. Но той дори и не ме погледна.
— Защо мислиш, че му подхождаш? — попита Лу.
— Защото е сладур — отвърна тя. — А никоя жена не би оценила един сладур по-добре от мен. Щяхме да сме чудесна двойка — добави през рамо, като се върна на компютъра си.
Мел пъхна портфейла в джоба си и се залови за работа. В четири и петнайсет той стана и извика:
— Време е да тръгваш, Ейвъри.
— Само още десет минути…
Десетте минути се превърнаха в четирийсет и пет и когато тя най-после си тръгна, минаваше пет. За щастие коляното й бе много по-добре и можеше да бяга. Въпреки това изпусна самолета си. На магистралата беше станала някаква катастрофа, заради която две платна бяха блокирани, и когато Ейвъри най-после пристигна на летището и хукна към терминала, самолетът бе излетял.
Ейвъри се понаслаждава на идеята да се върне у дома и да си легне в собственото легло. Не й се събираха по повече от четири часа сън на нощ през изминалата седмица и се чувстваше изтощена. Но не посмя да се поддаде на това желание. Кери щеше да я убие, ако закъснееше с цял ден.
„Утопия“ не бе в представите й за идеална почивка. Отиваше само за да зарадва леля си. Когато беше на някое ново място, предпочиташе да види забележителностите, да попие местния колорит. Не й харесваше идеята да стои затворена в хотела шест дни, но Ейвъри бе обещала на Кери и нямаше да се отметне от думата си.
Следващият полет през Денвър до Аспен беше пълен и се наложи Ейвъри да избере друг вариант. Накрая се озова в Гранд Джаксън, Колорадо. Трябваше да изчака до сутринта, за да вземе друг самолет до Аспен. След като взе багажа си и се настани в хотела до летището, тя се обади на мобилния телефон на Кери. На първото позвъняване се включи гласовата й поща. Ейвъри предположи, че леля й е включила телефона си да се зарежда и си е легнала — в Аспен вече бе полунощ. Остави съобщение, че ще пристигне в хотела към обед на следващия ден.
После се обади в хотела да ги уведоми, че ще пристигне със закъснение. Тъй като вече бе оставила съобщение на Кери, не поиска да я свържат със стаята на леля й.
Тази нощ Ейвъри спа непробудно. На следващата сутрин изяде леката закуска от препечена филия, сок и мляко и се обади да прослуша гласовата си поща в офиса. Имаше над двайсет съобщения, но за щастие никое от тях не бе спешно. Тя си водеше бележки, докато слушаше, после ги изтриваше едно по едно. Съобщението на Кери я накара да се усмихне. Леля й звучеше толкова развълнувана, че ще отседне в планинската вила, в която евентуално е бил гост Том Круз. Колко типично за Кери да се превъзнася до небето заради такава глупост. Ейвъри изтри съобщението и продължи да прослушва съобщенията, докато не чу и изтри и последното.
В осем и петнайсет вече напускаше хотела. Докато на рецепцията й разпечатваха фактурата, Ейвъри се загледа в една карта на Колорадо. Аспен не бе никак далече от Гранд Джаксън, само на два и половина часа път с кола. После чу една възрастна двойка да си говори за прекрасния пейзаж наоколо и без да се замисли повторно, реши да пътува с кола до „Утопия“. Взе автобуса до летището, нае кола и потегли.
Беше облечена в обичайните дрехи, с които ходеше през уикендите, протрити дънки, бяла тениска и стари маратонки. Кери нямаше да одобри вида й, но Ейвъри държеше повече на удобството, отколкото на модата.
Когато се озова на магистралата, която на изток водеше до Аспен, се почувства наистина във ваканция. Беше красиво, свежо лятно утро. Слънцето грееше, небето бе невероятно синьо и изглеждаше почти изкуствено. Отвори прозореца и си пое дълбоко дъх. Беше чудесно. Въздухът бе толкова чист и лек, сякаш дишаше направо кислород. Бе толкова приятно след смога в големия претъпкан град.