— Добре дошли в „Утопия“.
Шеста глава
Мънк беше влюбен. Макар и да не вярваше, че подобно чудо е възможно, той бе срещнал жената на мечтите си и оттогава се държеше като полудял, превъртял глупак. Джили бе неговата сродна душа. Без никакво съмнение. Бяха родени един за друг, имаха едни и същи мечти, едни и същи фантазии, едни и същи цели и най-важното, една и съща готовност да не играят по правилата.
Тя го бе хипнотизирала от мига, в който двамата се срещнаха в мръсния безименен малък ресторант в покрайнините на Савана. Когато тя влезе, в гърлото му заседна буца. Бе като видение в копринената си червена рокля и червени обувки с тънки високи токчета. Беше просто… великолепна. Както беше обяснил по телефона, той чакаше в ъгловото сепаре и държеше синя папка. Когато тя го видя, се усмихна и в този момент той разбра, че с него е свършено.
Вълнението на първата любов още не бе отшумяло. Още го болеше от копнеж по нея. Дори когато трябваше да работи, той не можеше да спре да се усмихва. Напоследък в ума му имаше място само за нея. Докато той се занимаваше с необходимата черна работа — наблюдението на бъдещите жертви, — един от любимите му начини за прекарване на времето бе да си спомня с най-малките подробности първия път, когато двамата се любиха. Беше се случило точно три часа след като се срещнаха. Джили го заведе в хотелската си стая, съблече дрехите му и всичките му задръжки и го люби страстно. Сладкия й вкус в устата му, аромата на мускус в парфюма й, топлината на копринено-мекото й тяло, притиснато в неговото, дълбоките, почти животински звуци, които тя издаваше, когато той я докосваше. Тя бе дива, силна, груба — точно както му харесваше — и в същото време изключително уязвима.
Мънк се удивляваше на липсата си на дисциплина, когато се отнасяше до Джили. Никога и в най-дръзките си фантазии не би повярвал, че бе способен на подобно глупаво романтично поведение или че дори ще се ожени. Но преди два месеца той й направи предложение — коленичи, как иначе — и тя го трогна, като прие. Той й каза, че ще направи всичко за нея, абсолютно всичко, и се зае да го доказва. Отчаяно желаещ да й угоди, той осъзнаваше, че е като глина в ръцете й, но някак си нямаше нищо против.
Джили бе първият човек на света, на когото имаше абсолютно доверие, че ще опази тайните му. И той знаеше всички нейни тайни. Двамата живееха заедно от четири месеца, когато късно една нощ, след като се бяха любили и се гушкаха на дивана, облечени в копринените си халати, и пиеха изстудено шампанско, той й разкри душата си и й разказа за жалкия живот на изцеденото парче земя в Небраска с изцедените му, строги и мрачни родители. Баща му вярваше, че боят винаги помага, а майка му бе слаба жена, която се плашеше от собствената си сянка и която никога не ходеше никъде извън дома си, освен на църква в неделя сутрин, и която стоеше с ръце зад гърба си и гледаше как съпругът й се опитва да избие с камшика всяко непокорство от единственото им дете. Мънк се научи от много малък да не й се оплаква, защото тя винаги предаваше думите му на баща му. Когато стана на десет, той мразеше и двамата и заспиваше всяка нощ, измисляйки нови и нови начини, по които би могъл да ги измъчва.
Животът му бе клаустрофобичен. Крадеше пари от църковната каса — само по малко, от време на време в неделя. След като завърши гимназия, си събра багажа в една пазарска чанта и напусна фермата. Отиде в колеж в Омаха. Беше спестил достатъчно, за да плати първия семестър, и получи държавен заем за останалата част от обучението си. Нямаше никакво намерение някога да изплати този заем. Четири години по-късно той напусна щата Небраска и се закле никога да не се върне в него.
Понастоящем нямаше представа дали родителите му са живи или мъртви, а и не го беше грижа.
Никога не го беше грижа за никого — досега.
Разказа на Джили всичко за себе си. Каза й, че бе извършил първото си убийство на зрялата възраст от двайсет и две години. Каза й и че някога бе мечтал да работи в театър. Обожаваше да облича различни костюми и да играе различни роли. И беше добър актьор, похвали се сам, толкова добър, че се бе явил на прослушване за главната роля в една лятна постановка. Един друг актьор бе осмял изпълнението му и го бе унижил пред режисьора. Мънк толкова се разстрои от прекъсванията, че се провали на прослушването и, разбира се, не получи ролята. Закле се да си отмъсти и, без да бърза, две години по-късно се погрижи за онзи младеж. Използва ножа си и откри, че преживяването бе вълнуващо и освобождаващо.
— Кога смени името си? — попита тя.
— В деня, когато се записах в колежа. Имах фалшиво свидетелство за раждане и успях да го направя да изглежда достатъчно истинско, за да заблуди служителката в канцеларията. Беше доста нескопосано, но свърши работа.