— Аз не съм ходила в колеж — каза му тя. — Исках, но майка ми смяташе, че не съм достатъчно умна. Тя взе парите, които бях спестила, и ги използва, за да плати образованието на Кери.
— Какъв беше животът ти, докато растеше?
Очите на Джили се напълниха със сълзи.
— Живот без любов — сподели тя. — Не помня баща си. Напуснал ни, когато съм била малка. Заради нея.
— Заради майка ти ли?
— Да. Тя го прогонила. Избягал с друга жена, но като се замисля, не мога да го виня. Мама беше студена и озлобена жена. Никога не ми показа, че ме обича, и сигурно затова се стигна дотам… нали се сещаш… забременях. Търсех някой, който да ме обича. Посрамих семейството. Не мога да изброя колко пъти сестра ми и майка ми крещяха точно тези думи… — Тя поклати глава и прошепна: — Бях такава невинна глупачка. Бях сигурна, че щом родя бебето, мама и сестра ми, златното момиче, ще ми простят и ще ми помогнат да отгледам детето си. Исках да направя най-доброто за дъщеря си.
— Но това не се случи, така ли?
Тя стисна ръката му.
— Не. Беше толкова ужасно. Мама и Кери дойдоха в болницата. Мислех, че ще отведат мен и дъщеря ми у дома.
— Какво се случи, любов моя? — попита той, когато тя се разстрои съвсем и не можа да продължи няколко минути. Наведе се и доля шампанско в чашата й.
— Кери си тръгна от болницата с дъщеря ми. Не ми каза нито дума. Просто отиде до кошчето, взе бебчето ми и излезе. Мама стисна ръката ми, когато се опитах да хукна след сестра си. Попитах я къде отива Кери с моето красиво детенце и тя каза, че ще отведе малката Ейвъри у дома. Ейвъри. Това е глупавото име, което майка ми измисли на моето дете. — Тя изтри сълзите от очите си с върховете на пръстите си. — Дори не ми позволиха сама да измисля име на детето си. Кери вземаше всички решения, казваше на мама какво да прави и мама се подчиняваше на всичко, което скъпата й дъщеря заповядваше.
— И какво стана после?
— Мама ми каза, че трябва да напусна града и никога: вече да не се връщам у дома. Каза, че съм унижила нея и, Кери за последен път. Не можех да я умилостивя, въпреки че я умолявах да ми прости. Тя не се смили. Все още виждам грозното, жестоко изражение на лицето й. Точно като физиономията на сестра ми. Тя ме нарече с ужасни думи, после отвори портмонето си и извади една банкнота от сто долара. Хвърли я в лицето ми и излезе от стаята.
— Нямаше ли някой друг, който да ти помогне?
Тя поклати глава.
— Мама беше много гъста с шефа на полицията. Въртеше го на малкия си пръст. Той често се отбиваше късно вечер, когато се предполагаше, че ние с Кери трябва да сме заспали, но една нощ чух пъшкане и ръмжене и се промъкнах долу да видя какво става. Надникнах в дневната, шефът на полицията се беше проснал на дивана със смъкнати панталони, а мама беше коленичила между краката му и го обслужваше. Тлъстият шопар беше женен — добави тя. — И би направил всичко, само и само мама да не разкаже на жена му за мръсните им игрички. Мама ми каза, че полицията ще ме прати в затвора, ако веднага не напусна града. Знаех, че тя е в състояние да го уреди.
Джили вече хлипаше неконтролируемо. Той я прегърна през раменете и я притиска силно към себе си, докато тя не се поуспокои. После Мънк попита:
— Какво стана с дъщеря ти?
— Кери я отгледа и проми мозъка й по отношение на мен. Сестра ми винаги ме е мразела. Тя не беше… така красива като мен и се разяждаше от завист заради това. Предполагам, че открадна бебето ми, за да ми отмъсти.
— Как се запозна с Дейл Скарет?
— След като напуснах Шелдън Бийч, работих най-различни неща, за да се издържам. Опитвах се да спестя пари, за да наема адвокат и да си върна детето. Нямах никакво образование, за да работя нещо по-хубаво, така че работех основно в барове и ресторанти. Няколко пъти се наложи да открадна пари, за да си платя наема, спах с неколцина мъже. Общо дванайсет — призна си тя. — Помнех бройката им… Не знам защо, но помнех и вземах всякакви предпазни мерки, за да не се разболея от някоя отвратителна болест. Не исках да го правя, но се налагаше заради парите. Толкова отчаяно исках да си върна дъщерята. — Тя извърна глава при спомена за изпитаното унижение. — После една нощ, докато работех в някакъв долнопробен бар в Савана, се запознах с Дейл Скарет. Боже, как ме отврати този човек. Но имаше пари. Погрижи се да видя пачките и ми показа, че ме желае. Живяхме заедно, но с прекъсвания, сякаш цяла вечност. Опитвах се да продължа живота си, но той все се връщаше. И една нощ ми каза за бижутерийния магазин, който той и приятелите му Франк и Лари планирали да оберат. Лари се чукал с дъщерята на собственика на магазина, а тя обичала да се фука с парите на семейството си. Дейл планира обира, но аз му помогнах за всички подробности.