Внезапно Мънк се почувства несигурен и ядосан, но не показа чувствата си.
— Продължавай.
— Така че адвокатът, когото наех, успя. Ще има повторен процес съвсем скоро. Съдията бил възмутен, когато научил, че прокурорът е укрил доказателства, за да спечели делото. Изглежда, между него и прокурора има стара вражда и това било последната капка. Адвокатът на Дейл ми каза, че съдията отложил някакъв друг случай и насрочил на тази дата процеса на Дейл. Кери и Ейвъри не трябва да свидетелстват този път. Дейл ще остане в затвора, ако те се явят в съда.
— Ами изслушването за условно освобождаване? То насрочено ли е?
— Да, но процесът би трябвало да е приключил дотогава. Ако Дейл не излезе от затвора, аз никога няма да получа онези диаманти. След всичко, което преживях, мисля, че ги заслужавам. Разбира се, всичко, което получа, ще принадлежи и на теб. Мислиш ли, че съм твърде алчна?
— Не, не мисля. Но искам да ми отговориш честно. Имаш ли някакви чувства към Дейл?
— О, боже, не! — извика тя. — Винаги съм го мразела и знам как мога да ти го докажа.
— Как? — попита той заинтригуван от лукавата й усмивка, която му се струваше толкова възбуждаща.
— Веднага щом Дейл ни отведе при диамантите, ще видиш как го убивам.
Всички негови съмнения се стопиха при това обещание. Тя го целуна и прошепна:
— Обичам те с цялото си сърце. По-скоро бих умряла, отколкото да ти причиня болка. Като убия Дейл, ще ти докажа любовта си, но искам такова доказателство и от теб.
— Какво мога да направя за теб? — попита той. Мънк не си падаше по поезия, но се опита да прозвучи романтично. — Ако искаш да вървя по вода, кълна се, ще намеря начин да го направя. Ще направя всичко за теб, скъпа моя Джили. Абсолютно всичко.
Тя се сгуши в него.
— Сестра ми и Ейвъри дадоха показания на предишното изслушване за условното освобождаване на Дейл. Заради тях той не излезе от затвора.
— И ти искаш да намеря начин да им попреча този път да се явят на процеса и изслушването. Така ли?
— Скъпи, не искам просто да им попречиш да отидат там. Искам да затвориш устите им завинаги. Искам да ги убиеш.
Седма глава
Кери се събуди плувнала в студена пот. Кошмарът я бе потресъл, беше я ужасил. Трепереше като дете и се уви в юргана, като опита да успокои препускащия си пулс. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Постави ръка на гърдите си и си пое дълбоко дъх няколко пъти. Кошмарът бе толкова реален. Боже мой, какво го бе предизвикало? Не се бе сещала за Джили от години. Защо внезапно сестра й отново я измъчваше в съня й?
Може би просто бе преуморена. Да, сигурно беше заради това, помисли си тя, вкопчвайки се в това обяснение. Пък и звучеше смислено, нали? Работеше по седемдесет, осемдесет часа на седмица през последните два месеца, затвърждавайки и циментирайки невероятно привлекателния рекламен договор с „Блис“. Сега всичко бе подписано и уредено и тя най-после можеше да забави ход, а претовареният й мозък просто бе подал сигнал за опасност.
Отпусна се по гръб, затвори очи, заслепена от ярката светлина, която струеше през полуоткрехнатите завеси, и се опита да си спомни някое от йогистките упражнения, които Ейвъри й бе показвала. Поеми си дълбоко дъх, за да прочистиш дробовете си. Това си спомняше. Освободи съзнанието си и се концентрирай върху това да отпуснеш всеки мускул от тялото си. Добре, започваше да си ги спомня. Първо пръстите на краката. После краката. Това е, помисли си тя. Сега се отпусни, по дяволите.
Не се получаваше. Тревогата продължаваше да я владее, готова да изскочи всеки момент като призрак от килера.
За бога, това бе само кошмар. Адски реалистичен, но не истински, така че престани да се побъркваш.
Кери съжали, че валиумът вече не бе на мода. Щеше да изпие два, за да успокои нервите си. После осъзна, че започва да се отпуска. Сърцето й вече не се опитваше да изскочи от гърдите й.
Всъщност имаше нужда от един дълъг горещ душ. Кери отхвърли завивките и седна в леглото. Колко беше часът? Дали слънцето не изгряваше по-рано в планината, отколкото в Ел Ей? Разбира се, нали тук нямаше смог.
Кафе, помисли си тя. Ще позвъня да ми донесат кафе. Кофеинът ще прочисти мъглата в главата ми и отново ще мога да разсъждавам като човешко същество.
Кери отпусна крака към пода и точно в този момент ги видя. Върху нощното шкафче, насочени право към нея, имаше лъскави стоманени ножици. Кери замръзна, а писъкът заседна в гърлото й. Не успя да се принуди да отмести поглед, не можеше да накара ножицата да изчезне.