Не бе жена, с която би имал продължителна връзка, но пък той и не търсеше това. Обаче една нощ с нея не изглеждаше никак лоша идея. По дяволите, сигурно имаше коефициент на интелигентност като някоя муха цеце, но в леглото сивото вещество не бе от особено значение.
Госпожица Празноглавка явно не можеше да се ориентира къде е рецепцията. Може би чакаше някой да я хване за ръка и да я преведе през фоайето? В момента гледаше златистата сфера, която бавно се въртеше на тавана и беше точно като блестящите топки в старите дискотеки. Дали сферата не я бе хипнотизирала?
Ейвъри знаеше, че е зяпнала като турист, но не можеше да се овладее. „Утопия“ бе невероятно място. Фоайето бе огромно, с под от блестящ мрамор с абаносов цвят. Над главата й от позлатения купол висеше блестяща топка. Не можеше да отдели поглед от нея. Дали бе от истинско злато? Реши, че дори само тя е струвала цяло състояние на собствениците на хотела.
Обърна се надясно и отново спря. Една цяла стена бе водопад и в центъра на езерото, образувано от него, имаше статуя на Атлас. На неговото рамо имаше друга, по-малка, златна топка. И скулптурата, и водопадът целяха да впечатлят гостите, готови да платят цяло състояние, за да бъдат глезени в подобна обстановка, и според Ейвъри собствениците се бяха справили добре.
Поклати глава при мисълта колко скъпо е всичко това, намести дръжката на старата чанта „Гучи“, подарък от Кери, за която бе решила да не я ползва вече, и прекоси фоайето до рецепцията. Мъж, приблизително на нейната възраст и с табелка „Оливър“, стоеше зад гранитния плот, готов да я приветства. Усмивката му бе ослепителна, а зъбите му невероятно бели. Чак неестествено. Той или зъболекарят му очевидно се бяха престарали с избелването, а в комбинация с изкуствения тен на лицето те изпъкваха още повече. Ейвъри се насили да не се взира в тях, когато му съобщи името си и се облегна на хладния плот, докато той проверяваше резервацията й в компютъра. Внезапно усмивката на Оливър се стопи.
— О, боже.
— Моля?
Той не гледаше нея, а се взираше напрегнато в екрана на компютъра, когато каза:
— Резервацията ви е била отменена, госпожице Дилейни.
— Не, това трябва да е някаква грешка. Не съм отменяла нищо.
— Според компютъра сте го направили. Отбелязано е точно тук — добави той и посочи екрана, който тя нямаше как да види, освен ако не прескочеше плота, за да застане от другата му страна.
— Това е грешка.
— Компютърът никога не греши. Обадили сте се в „Утопия“ в… — Опитваше се да провери точно в колко часа се е обадила тя.
— Оливър — започна тя. Търпението й беше на привършване. — Не съм отменяла нищо. Всъщност се обадих на рецепцията, за да съобщя, че ще пристигна един ден по-късно.
— Да, точно така — съгласи се той и посочи екрана. — Но после сте се обадили отново и сте отменили резервацията.
— Не съм — настоя тя.
— Но моят компютър…
Тя го прекъсна, преди отново да чуе, че компютърът му е безгрешен.
— Защо просто не ме настаните в друга стая. Няма значение каква.
Тя вдигна раницата си и я постави на плота. Започна да рови в нея за портмонето си, за да даде на Оливър кредитната си карта. Въпреки протестите й почивката бе платена от леля й, но Ейвъри искаше сметката да бъде прехвърлена на нейната карта.
Тя забеляза, че Оливър не прави нищо.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
Той се покашля деликатно и накрая я погледна.
— Страхувам се, че не можем да ви настаним в друга стая и за нещастие стаята, която сте отказали, вече е предоставена на друг гост. Хотелът е пълен на сто процента — продължи той. — С удоволствие ще ви включа в списъка на чакащите, но трябва да ви предупредя, че вероятността неочаквано да се освободи място е минимална. При нас резервациите се правят месеци по-рано.
— Сигурна съм, че леля ми успя да ми резервира стая тук в много по-кратък срок — възрази тя. — Ако е имало проблем, тя щеше да ми каже.
Той отново започна да пише нещо на компютъра. После спря и кимна.
— Да, успяхме да ви резервираме стая заради една отменена резервация. Това е странно — добави той. — Нашите гости много рядко отменят резервациите си в последната минута.
Мъжът се намръщи, като каза последното, сякаш отмяната на резервация е грубо нарушение на етикета.
— Но аз не съм отменяла нищо — настоя Ейвъри. Боже, това вече й писваше. — Ще почивам тук с леля си — обясни тя. — Тя е пристигнала вчера следобед или привечер. Може ли да ми кажете номера на стаята й. Казва се Каролин Салвети.