— Знаеш колко се тревожи тя, когато не те е чувала скоро.
— Съжалявам. Ти говорил ли си с Кери, откакто тя замина? Обади ли ти се?
— Не, но и не очаквам да ми се обади. Сбогувахме се и тя не ми позволи дори да я изпратя до летището. Обещах й да не й звъня, докато е на почивка. Тя е там, за да си отдъхне и да обмисли… приоритетите си. Сигурен съм обаче, че ще иска да се чуе с теб. Обади й се и й предай много поздрави от мен.
Чичо й не знаеше, че Кери не е в „Утопия“. Ейвъри се канеше да му обясни, че е решила в последния момент да се присъедини към леля си, но после размисли. Не искаше да разстройва Тони с нещо, което навярно щеше да се окаже колосално недоразумение.
— Ако не вдига телефона си, не се тревожи. Сигурно е на масаж или нещо такова.
Фоайето започваше да се пълни с хора. Пристигна една шумна група от дванайсет души. Ейвъри притисна ръка към ухото си и попита:
— Тони, имате ли някакви проблеми във фирмата? Обаждали ли са ти се от офиса?
— Не. Очакваш проблеми ли? Говорих с Джини тази сутрин. Всичко е наред. Фирмата няма да се провали за две седмици. Когато се чуеш с Кери, й кажи да престане да се тревожи.
— Непременно. Ще ти се обадя пак, Тони. Обичам те. — Тя затвори и погледна Оливър.
— Бих искала да говоря с управителя.
Оливър видимо се засегна от това желание. Той се напрегна и гласът му стана накъсан.
— Уверявам ви, че господин Канън ще ви каже същото, което ви казах и аз. Всичките ни стаи са пълни. Пълна заблуда е да си мислите, че държим празни стаи. С удоволствие ще ви помогна да си намерите хотел в Аспен. Нищо не може да се сравнява с „Утопия“, разбира се, но можете да се възползвате от процедурите, които предлагаме за външни посетители. Сигурен съм, че ще се почувствате по-добре след един масаж с горещи камъни за облекчаване на стреса. Действа много освежително.
Тонът му бе открито снизходителен. Изобщо не й пукаше за проклетия масаж. Искаше да намери леля си. Трудно й бе да не покаже раздразнението си, но успя. Никога досега не бе използвала служебното си положение, за да заобиколи някакви пречки, и нямаше намерение да го направи и сега, но едва устоя на това изкушение. О, колко щеше да й хареса да извади служебната си карта от ФБР и да я размаха пред лицето на Оливър. Тогава той със сигурност щеше да спре да й се перчи. Но Ейвъри не можеше да го направи, защото нямаше да бъде честно да се представя за агент, когато всъщност киснеше пред компютъра в сутерена по цял ден. Освен това нямаше истинска служебна карта от ФБР и всеки полуидиот щеше да го разбере.
Изведнъж осъзна, че излива яда и тревогите си на един невинен чиновник. Оливър просто си вършеше работата. Може би Кери бе загубила представа за времето. Може да е срещнала някоя известна филмова звезда в онази планинска вила и да не искаше да си тръгне.
Сигурно беше точно това. Леля й бе заета да печели нови клиенти и бе забравила да се обади. Ейвъри се вкопчи в тази възможност, защото нямаше никаква друга. Но тревогата й не намаля. Защо Кери бе отменила резервацията си?
— Наистина трябва да говоря с управителя.
Оливър не помръдна.
Джон-Пол каза тихо:
— Чу какво каза дамата.
— Господин Канън слезе долу до пощенската стая, за да се погрижи за една пратка.
— Иди го извикай и му кажи, че Джон-Пол Ренърд се е върнал и иска пак да говори с него. Ние ще изчакаме в кабинета му.
Не думите на Джон-Пол, а начинът, по който ги произнесе, накара Оливър да се размърда. Той се дръпна от компютъра, завъртя се и хукна по коридора.
Джон-Пол не даде на Ейвъри възможност да задава въпроси или да спори. Той започна да пъха нещата й в раницата, после я хвана за ръката и я повлече със себе си.
— Хайде, знам пътя.
— Мога да се справя с това, господин Ренърд. Няма нужда да…
— Може да си говорим на ти. Викай ми Джон-Пол. — Той я водеше по дълъг, покрит с червен мокет, коридор.
Тя рязко дръпна ръката си и се закова на място пред вратата на управителя.
— Добре. Имам няколко въпроса — настоя тя. — Първо, точно откъде познаваш леля ми?
Той също имаше въпроси.
— Защо не каза на чичо си, че леля ти е изчезнала?
— Не искам да го тревожа. Не съм сигурна, че е изчезнала.
— Тогава къде е тя?
Добър въпрос. Кери сигурно пиеше коктейли някъде на върха на планината и се забавляваше добре. А Ейвъри се побъркваше от тревоги заради нея. Не, Кери не би проявила подобна несъобразителност. Нещо не бе наред.
— Не знам къде е, но ще се обадя по телефона и ще я открия.