— Не е моят Джон-Пол.
— Работил е за правителството. Чакай, в момента чета. Уха! Чуй това. Досието му е засекретено.
— Засекретено. — Ейвъри не бе подготвена да чуе това.
— Опитвам се да получа достъп… а, ето. Може да си изгубя работата заради това, ти също.
— Знам. Просто ми кажи какво виждаш, ясно.
— Ренърд е бил във Военноморските сили. Напуска с почести — добави тя. — Според досието е привлечен на работа, още докато е бил в армията.
— Привлечен за какво?
— Не знам. Просто пише „специални операции“. Има един куп съкращения и цифри, но не знам какво означават. — Тя четеше информацията на екрана на глас. Внезапно спря и каза. — Взел си е отпуск за неопределено време. — После, няколко секунди по-късно, Марго въздъхна шумно. — Не ми дава повече информация. Само това измъкнах, защото нямам нужното разрешение. Чакай. В момента тегля една стара снимка. А, ето го. — Тя подсвирна.
— Какво?
— Мисля, че се влюбих.
— Дръж се сериозно — скара й се Ейвъри. Тя й описа Джон-Пол, за да може Марго да го сравни със снимката.
— Мисля, че е същият човек. От Луизиана е. Има роднини там. Зет му е адвокат към Министерството на правосъдието. — Тя прочете още няколко лични факта и добави: — Изглежда, е ходил на доста мисии, докато е бил във Военноморските сили. Чакай малко, ето нещо интересно. Пише, че една от мисиите включвала освобождаване на заложници в Средния изток, но чуй това: Ренърд изпълнил задачата, въпреки че получил тежка фрактура на лявата ръка. — Марго замълча, докато преглеждаше останалата информация. — Не пише нищо друго, освен че е служил в армията. Искаш ли да отида при Картър? Страх ме е от него, но ако искаш, ще отида и той със сигурност ще се добере до досието на Ренърд.
— Не, няма нужда. Поне засега.
— Какво става? — попита Марго. — Какво иска този Ренърд от леля ти Кери?
— Не знам. Слушай Марго, когато Кери ми се обади от летището в Аспен, тя каза, че там я чакал шофьор от хотела и той щял да заведе нея и още две току-що пристигнали гостенки в някаква планинска вила, където да отседнат за една нощ. Кери каза, че в хотела имали някакъв проблем с пробита тръба или нещо такова. Името на шофьора беше Мънк Едуардс или Едуард Мънк. Не съм сигурна кое от двете. Знам, че не е много, но само това помня. Освен това Кери каза, че шофьорът имал британски акцент. Пусни търсене за това име и ако откриеш нещо, ми се обади на мобилния телефон.
— Имаш ли представа колко хора в САЩ имат фамилия Едуардс?
— Мънк не е толкова често срещано име, обаче… освен ако не е прякор.
— Добре — каза Марго. — Дай ми номера на стаята си, ако не мога да те открия на мобилния.
— Не съм отседнала в „Утопия“, защото резервацията ми е била отменена. Пък и след малко тръгвам — добави тя. — Кери беше казала, че ще отседне в някаква вила, собственост на хотела. Надявам се да е още там. Ако не е…
— Не се тревожи предварително. Леля ти сигурно е открила някое местенце още по-готино и от хотела. Ще ти се обади. Ще видиш. А аз веднага ще пусна търсене за Мънк Едуардс или Едуард Мънк.
Марго тъкмо затвори телефона си, когато той отново иззвъня. Обаждаше й се шефът на отдела, за да й напомни, че още не е подала формуляра си за отпуска. Тя прекара десет минути, търсейки документа, после го попълни, като междувременно отговаряше на обажданията си, после отиде лично да занесе бланката в отдел „Човешки ресурси“. Успя да пусне търсенето, което Ейвъри й бе поръчала, чак следобед.
След като въведе първото име, което Ейвъри й бе дала, и натисна бутона за търсене, отиде при Лу и Мел, които тъкмо се канеха да излизат за обяд, и им каза за Кери. И двамата измислиха по една теория какво се е случило с лелята на Ейвъри. Лу беше сигурен, че се е върнала в Ел Ей — всички знаеха, че е работохоличка и с мания лично да решава всичко във фирмата си, — а Мел смяташе, че случайно е срещнала някой бизнес партньор в Колорадо, обадила се е в хотела да предупреди Ейвъри, но от хотела са объркали нещо или са изтрили съобщението.
— Аз никога не си получавам съобщенията, когато съм отседнал в някой голям хотел — каза Мел.
— Сигурно си е намерила нещо по-приятно за правене от това да седи оплескана с кал по цял ден и е забравила за Ейвъри — предположи Лу.
— Кери не би проявила такава несъобразителност — възрази Марго. — Двете с Ейвъри са много близки. — Тя се обърна случайно към компютъра и забеляза примигващото предупреждение.
— Какво по… — Прегледа страницата надолу и видя кода за спешни случаи, изписан с големи черни букви. Започна да крещи на Мел и Лу, докато трескаво четеше информацията.
— О, боже мой.
Марго скочи на крака и хукна към кабинета на Картър.