— Ще оставя ФБР да ти обяснят. Имаш ли някого, на когото да се обадиш да дойде да стои с теб? Някой роднина или близък приятел, който да се погрижи за теб?
Ейвъри рязко спря. Боже, колко бе коравосърдечен.
— Мислиш, че леля ми е мъртва, нали?
Той не й отговори незабавно, но начинът, по който я гледаше, й подсказа, че вероятно се опитва да прецени дали тя може да понесе това, което ще й каже. Или се тревожеше, че тя ще изпадне в истерия?
— Мога да приема истината. Просто ми отговори. Той пристъпи една крачка към нея.
— Да. Мисля, че леля ти и другите две жени са вече мъртви.
Тя пусна ръката му и отстъпи назад.
— Защо? Защо мислиш така?
— Има ли някого, на когото…
— Да се обадя? Леля Кери и чичо Тони са единствените ми роднини и няма да изплаша чичо си до смърт, така както ти се опитваш да изплашиш мен, докато не разполагам с факти. Кажи ми какво знаеш за този Мънк.
— Госпожице Дилейни?
Викаше я Оливър. Тя се обърна и видя, че той държи телефонната слушалка и й прави знаци да се приближи.
Не може да е Марго, помисли си тя. Приятелката й щеше да се обади на мобилния й телефон. Кой тогава? Кери… Може би се обаждаше леля й. Изведнъж Ейвъри се изплаши толкова много, че едва си пое дъх. Моля те, нека да бъде тя.
Изпусна раницата си, докато заобикаляше една двойка. Бързаше твърде много, за да се наведе да я вземе. Когато се приближи до рецепцията, Оливър каза:
— Твърдят, че е спешно.
Джон-Пол я последва с раницата й. Видя я как сграбчи слушалката и я чу да казва:
— Кери?
— Съжалявам, скъпо момиче. Не е Кери. Озадачена от обръщението и шепнещия глас на жената отсреща, Ейвъри попита:
— Кой се обажда?
— В момента не е важно коя съм, а къде е Кери, нали така? Тя е при нас. Искаш ли да я видиш отново?
Гласът бе приглушен. Ейвъри не помнеше да го е чувала преди.
— Какво сте направили с нея? Тя добре ли е? Ако я нараните…
— Глупаво момиче, мълчи и слушай — нареди жената. — Ще го кажа само веднъж, така че внимавай. Животът на трима души зависи от това дали ще изпълниш което ти казвам. Оставила съм голям жълт плик с името ти на рецепцията. Ето го, вляво от теб. А, не се обръщай — заплаши я тя тихо, от което Ейвъри настръхна. — Ако ме видиш, правилата ще се променят и твоята бедна леля и новите й приятелки ще трябва да платят за неподчинението ти.
Ейвъри се напрегна.
— Къде сте? — прошепна тя.
— Тук — отвърна гласът. — Наблюдавам те. Иска ти се да се огледаш, нали? — засмя се жената. — Не ми разваляй удоволствието от играта. Вземи картата, Ейвъри. Браво, точно така. Виждаш ли този хубав часовник? Сложи си го. Веднага.
Ейвъри взе мъжкия спортен часовник „Суоч“ и бързо го стегна на китката си.
— Точно така — каза жената. — Сега отвори картата и намери малкото червено кръстче, което съм отбелязала. Побързай.
Ейвъри подпря телефона на рамото си, отвори картата и започна да търси знака. Изтърва телефона, когато се наведе напред, опитвайки да види отражението на едно лице върху лъскавата гранитна стена зад рецепцията.
Джон-Пол се протегна и вдигна слушалката. Тя бързо я грабна от ръката му.
— Много си непохватна — упрекна я гласът.
— Съжалявам.
Джон-Пол наблюдаваше Ейвъри внимателно. Лицето й бе мъртвешки пребледняло и стискаше слушалката така, че кокалчетата на ръката й бяха побелели от напрежението. Не можа да се въздържи и я прегърна през рамото, защото се притесняваше, че това, което тя ще чуе, ще бъде твърде много за нея. Не го биваше да успокоява жени — всъщност никога преди не го бе правил, — но се почувства длъжен да опита.
— О, колко сладко — каза гласът сладникаво. — Това любовникът ти ли е?
Ейвъри бе толкова смутена, че не можеше да мисли.
— Да… не.
Жената се засмя.
— Кой е той?
— Никой.
— О?
Ейвъри каза първото, което й хрумна.
— Той е актьор. Работил е… работи за Кери, снима се в реклами. Ще го отпратя.
— Не, не го прави. Сега и той е в играта, скъпо момиче. Той вече знае, че не можеш да откриеш Кери. Не искаме да започне да задава въпроси или да се обади в полицията. Освен това ще бъде по-забавно, ако тръгне с теб на тази малка експедиция. Но само той. Ако кажеш и дума на някого, ще разберем. От момента, в който затвориш този телефон, ще те наблюдаваме. Ще кажеш на управителя, че Кери се е обадила и всичко е наред. После ще извадиш мобилния телефон от чантата си и ще го пуснеш във фонтана пред хотела. Разбра ли?
— Да.
— Вземи мобилния телефон и на приятеля си. Хайде да видя как го правиш.
Тя се обърна към Джон-Пол.
— Дай ми мобилния си телефон.
— Нямам.