— Да си изясним нещо. Не правя това заради теб или заради леля ти. Искам да пипна Мънк, преди да е убил още някого.
— С други думи, имаш си свои собствени цели и не ми правиш никаква услуга. Ясно.
Обаче изобщо не й беше ясно. Как можеше човек да бъде толкова коравосърдечен? Тя се зачуди дали е способен да помогне на някой непознат в беда. Сигурно не. Той бе от хората, които не спират, когато видят катастрофа на пътя, и прескачат паднал на тротоара човек с инфаркт.
Пътуваха мълчаливо няколко минути и после Ейвъри каза:
— Разкажи ми какво знаеш за Мънк. Той сигурно има някакъв модел на действие. Всички имат.
На Джон-Пол му се стори странно, че е чувала за тези неща.
— Всъщност той наистина има свой почерк, но явно този път го е променил.
— В какъв смисъл?
— Мънк никога не афишира появата си. Досега е действал винаги по един и същи начин. В миналото убийствата, които е извършвал, са били винаги в рамките на две седмици през годината. Това се повтаряло в продължение на седем години. Имам теория за това.
— Мислиш, че си има нормална работа някъде? Че живее два отделни живота?
— Мисля, че е било така в миналото — поправи я той. — От убийствата очевидно се печели много повече, така че, предполагам, е напуснал, другата си работа. Можеш ли да си го представиш как седи на някое бюро и се труди усърдно? Би изглеждал като добрия човек. Този, който чертае таблицата за футболните мачове и всички го харесват толкова много, че му разказват за проблемите си. Обзалагам се, че е така, Ейвъри. Когато го заловят, хората, с които е работил, ще бъдат шокирани. Всички ще повтарят едно и също. Боб беше толкова приятен човек.
— Като повечето серийни убийци.
— Точно това имах предвид.
— Откъде си сигурен, че онези убийства са негово дело? Да не е оставял визитна картичка или нещо, с което да доказва, че той ги е извършил?
— Нещо такова. Обича розите. Винаги оставя по една червена роза с дълга дръжка.
— Това е шантаво — каза тя. — Значи преди е работел от девет до пет и е убивал хора през отпуската си, защото това е била неговата идея за страхотно забавление, но сега е само професионален убиец… по всяко време на годината. Какво друго се е променило в действията му напоследък? Изглежда, си го проучвал внимателно?
Той кимна.
— Никога не е опитвал нещо такова… да убие три жертви наведнъж. Той не си пада по подобни представления. И винаги досега е действал сам. Сега, изглежда, се е събрал с някаква жена. Може да се изхвърля, за да я впечатли.
Попаднаха на една буца на пътя. Ейвъри отново се хвана за таблото, когато главата й се блъсна в покрива на колата.
— Още ли се движим на север? — Беше невъзможно да се определи. Дърветата скриваха небето и в тази част на гората бе зловещо и мрачно.
— На северозапад — поясни той.
Тя чу писък в далечината. Не, беше като звук от някое животно. Въпреки това я побиха тръпки.
— Как си намира клиентите? Знаеш ли?
— Не, но предполагам, че по интернет — отвърна той. — Така е лесно. Може да остане анонимен, а досега Мънк винаги е бил много внимателен и предпазлив в избора на жертвите си. Вероятно има достатъчно работа за следващите петдесет години. Ще се изненадаш колко съпрузи желаят смъртта на съпругите си и обратно — колко жени биха платили, за да се отърват от мъжете си.
— Чичо ми Тони няма нищо общо с това.
— Сигурна ли си?
— Да — натърти тя.
Той изостави този въпрос за момент.
— Каза, че трябва да има връзка между трите жени…
— Анализирах това, което ни е известно, и се опитвах да го сглобя. Прибързано заключих, че един човек е наел Мънк да убие и трите жени, затова се опитвах да измисля какво общо има помежду им. Но предположението ми може да е погрешно.
— Тоест?
— Трябва да приемем и вероятността трима души да са наели Мънк и поради някаква причина той да е решил да убие трите си жертви едновременно.
Трябваше да признае, че е права.
— Едно нещо е сигурно. На Мънк са му платили адски много пари, за да убие тези жени. Той не работи евтино. Ако ги е събрал на едно място, истинският въпрос е кой желае смъртта на леля ти?
Беше очаквал, че тя незабавно ще му каже каква сладка любеща жена е леля й и че няма никакви врагове на този свят.
— Много хора не харесват леля ми. Предполагам, че някои направо я мразят.
Той не бе подготвен за това и се подсмихна.
— И?
— Понякога Кери е доста… безцеремонна.
— Така ли?
Ейвъри кимна.
— В нейния бизнес е така.
— О, и какъв бизнес е това?
— Рекламният.
— Моля?
— Прави телевизионни реклами.
Той се засмя и грубият му глас изпълни колата.