— Обаче — продължи тя, без да обръща внимание на реакцията му — никой от конкурентите й не би стигнал до такава крайност, за да се отърве от нея.
— Откъде си толкова сигурна?
— Просто съм.
— Добре, това ни връща при чичо ти Тони. Бракът им стабилен ли е? Да си чувала за някакви проблеми?
Изведнъж Ейвъри усети, че й се гади.
— Кери мисли, че Тони й изневерява.
— Аха.
— Ходеха при брачен консултант.
— Така ли?
— Тони я обича.
— Познаваш ли достатъчно добре чичо си?
— Не толкова добре, колкото би трябвало — призна си Ейвъри. — Учех в колеж с пансион и си бях вкъщи само през лятото, а тогава пък работех в офиса на Кери. Въпреки това мисля, че умея добре да преценявам характерите на хората. Тони никога не би й изневерил.
— Съпругите обикновено усещат тези работи.
— Кери не е типичната съпруга. Тя е много подозрителна по природа. Според мен дълбоко в себе си не може да повярва, че някой мъж може да я обича. Тя е… несигурна и затова е толкова безцеремонна. Не иска никой да види уязвимостта й.
— А това ни води отново до…
— Ако трима различни човека са поръчали убийствата на трите жени и един от тях е наел Мънк да убие Кери и мен, тогава…
— Тогава какво?
— Знам кой е той…
Единадесета глава
Първият час бе кошмарен, а после стана още по-лошо.
Ненормалницата за малко да ги взриви. Ръката на Ан бе на дръжката на вратата, когато Кери я събори на пода. Ан бе толкова кокалеста, че се удари лошо, а Кери се стовари отгоре й. И двете крещяха. Кери я натискаше да не мърда, но бе невъзможно да я вразумят. Ан продължаваше да се извива и върти, опита се да издере очите на Кери с дългите си лакирани нокти. Успя да се надигне на колене и за малко да се изплъзне, когато Сара я сграбчи за глезените и я дръпна настрана от вратата.
Колкото и слаба и крехка да изглеждаше Ан, яростта й даваше почти нечовешка сила, но за щастие тя не трая дълго. Задъхана от усилието, Кери задържа жената на пода, като седна на гърба й. Държеше главата й неподвижно, като натискаше с две ръце врата й.
— Намери нещо, с което да я вържем — извика Кери на Сара, за да надвика писъците на Ан.
След десет минути Ан седеше на един стол до кръглата маса в кухнята. Китките й бяха завързани за облегалките на стола с две телефонни жици.
— Как смеете да ме третирате по този начин. Това няма да ви се размине. Само чакайте и ще видите. Ще подам оплакване.
Изтощена, Кери седна на стола до Ан. Опря чело на ръката си, подпряна с лакът на масата, и попита спокойно:
— Как точно възнамеряваш да направиш това, Ан?
— Кучка — изсъска Ан. — Ще се обадя в полицията.
— Заповядай. Използвай телефона. О, чакай. Не можеш, защото проклетият телефон е прекъснат.
— Лъжеш.
Кери се обърна към Сара, която стоеше облегната на кухненския плот и гледаше.
— Тя да не е на друга планета? Мисля, че е напълно превъртяла.
— Може би — отвърна Сара. — Шокът понякога кара човек да се държи като обезумял.
— Какво, за бога, ще правим? — прошепна Кери.
Сара си издърпа един стол и седна срещу Ан. Сплете пръсти върху масата.
— Слушай, Ан, няма полза да се преструваш, че всичко е наред. Всички сме в опасност и имаме нужда и от твоята помощ.
Незабавната реакция на Ан бе един враждебен поглед.
— Остави ме на мира, тлъста свиня такава.
— Прекрасно — промърмори Кери.
— Кучка — извика Ан с пълно гърло.
— Ан, ако продължаваш да крещиш, ще трябва да ти запушим устата — предупреди я Сара. — Ще се успокоиш ли?
В отговор онази се опита да я убие с поглед.
— Ан, къде е писмото, което ти е било оставено? Когато тя извърна глава, Сара попита: — Сега ще ни наказваш с мълчание ли?
— Дано — изсумтя Кери.
Сара се облегна на стола си, оправи халата си така, че да прикрива нощницата й, и каза:
— Знаеш ли, Ан, ако не си получила писмо…
— Не съм — сопна се Ан.
— Тогава може да си невинна жертва и да си попаднала случайно в тази… обстановка.
Обстановка? На Кери й се искаше да изкоментира подбора на думи на Сара. За бога, те седяха във вътрешността на бомба. Но после улови погледа й и реши да замълчи, защото по-възрастната жена бързо поклати глава в знак да не прави нищо.
— Разбираш ли, Ан — продължи тя спокойно, — като съдия през годините съм изпратила в затвора много закоравели престъпници. Известна съм с репутацията си да издавам тежки присъди, но от всички тези случаи, от всички мъже и жени, които съм осъдила, не съжалявам за нито едно свое решение.
Ан най-после изгледа Сара с ледено презрение.
— Защо ми разказваш това?
— Защото е важно. През годините имаше безброй заплахи за живота ми, но никога не съм им обръщала внимание.