— Изобщо не ми пука дали ме харесваш или не.
— Дами, така няма да стигнем до никъде — намеси се Сара. — Ан, убиецът не би могъл да те остави. Освен това вече ме беше видяла и ако беше отишла в хотела с такси, щеше да се оплачеш на управителя, а това би ги разтревожило, след като очевидно не са пращали шофьор на летището.
— Освен това би могла да направиш описание на мъжа в полицията. За него е било твърде рисковано да те остави — обясни Кери.
— И можеше да съобщиш на полицията къде е казал, че ще ни откара — добави Сара.
— О, сигурна съм, че е излъгал за това къде отиваме. Излъга ни за всичко останало, нали? — попита Сара изморено и гласът й заглъхна.
— Не, не ни е излъгал за това.
Сара и Кери се намръщиха на Ан.
— Откъде знаеш? — попита Кери.
— Защото видях името. Беше изписано на потъмняла месингова табелка в центъра на желязната порта. Шофьорът натисна бутона на дистанционното, с което отвори портата, но аз успях да прочета табелата, докато вратата се отваряше. Земя между езерата. Така че не ни е излъгал за това.
— Проявила си наблюдателност — похвали я Сара.
— Макар че каква ли полза имаме от това. Не можем да кажем на никого.
Кери рязко вдигна глава.
— О, боже, аз казах.
— Какво каза? — попита Сара.
— От летището се обадих на племенницата си. Бях в тоалетната, сетих се, че мобилният ми телефон е в джоба на сакото ми и й се обадих. Записах се на гласовата й поща. Оставих й съобщение къде ще прекараме нощта. Каква съм глупачка! Изприказвах един куп глупости за известните гости, които са отсядали тук преди. Мънк, ако това е истинското му име, явно ме е проучил добре. — Очите й се напълниха със сълзи и тя прошепна: — Затова и разправяше онези истории за филмовите звезди. Знаел е, че ще се впечатля. Такава глупачка съм.
— Той изигра всички ни — опита да я успокои Сара. Каза ли на племенницата си името на къщата?
— Да. Не знам дали тя е чула съобщението, защото може вече да е била тръгнала за летището. Ами ако той я е очаквал там? — Гласът й се загуби и тя изхлипа.
Сара се протегна през масата и потупа ръката на Кери.
— Ако я беше чакал на летището, щеше да я докара тук. Може би това чакат — добави тя. — Може би затова не са…
— Не са какво? — попита Ан.
— Не са ни убили — заяви безцеремонно Сара.
— Но ти каза, че са ни оставили храна в шкафовете и фризера, значи очевидно искат да останем живи още известно време — възрази Ан.
Сара не се съгласи.
— Храната… точно това е тревожното. Не ти ли се струва по-плашещо, че не са изпразнили шкафовете?
Кери не бе възприела това по този начин, но сега се съгласи със Сара.
— Според мен това означава, че скоро ще взривят къщата. Няма да ни оставят тук, докато всичката храна свърши. Не са спрели и водата — изтъкна тя. — Трябва да се измъкнем оттук. — Тя зарови лице в дланите си и прошепна. — Трябва да открия Ейвъри. Ако онова чудовище я…
— Сега се концентрирай върху това, че трябва да намерим начин да излезем от къщата, Кери. Така ще помогнеш на племенницата си.
Ан се изпъна на стола си и кимна.
— Стига и двете да признаете, че съм невинна, ще ви помогна и няма да направя нищо глупаво, като например да отворя някоя врата. Обещавам, но вие трябва да го изречете.
Кери вдигна глава.
— Какво да изречем?
Ан изпъна гърба си.
— Че съм невинна.
Тя, разбира се, намекваше, че Сара и Кери са виновни. Поведението й на света вода ненапита бе вбесяващо, но Кери зърна кимването на Сара и реши да не се кара с Ан, защото се нуждаеха от помощта й.
— Да, невинна си — каза тя.
След като и Сара го потвърди, Ан се обърна към Кери.
— Ти трябва да опиташ да се сдобриш със сестра си и да поправиш злото, което си й причинила.
О, колко мразеше тази жена! Кери прехапа езика си, докато Ан продължаваше с проповедта си.
— Семейството е най-важното нещо. Наскоро научих тази истина. Да можеш да се опреш на някого… като съпруга ми в трудни времена… това е много важно. Аз съм голяма късметлийка — продължи тя. — Съпругът ми ме обожава.
Тя се обърна към Сара въодушевено.
— Той ще се обади, че съм изчезнала. Обажда ми се абсолютно всеки ден. Никога не пропуска. Казах му да не звъни, докато съм в хотела, защото ще си правя разни процедури и ще му бъде трудно да ме улучи в стаята, но той не искаше и да чуе. Каза, че не може да заспи вечер, ако не е говорил с мен. Не разбирате ли? Ако можем да изчакаме, скоро мъжът ми ще изпрати цялата полиция на Колорадо да ме търси.
— Не можем да чакаме — възрази Кери.
Сара поклати глава в упрек, че Кери е изпуснала нервите си.
— Изглежда, имаш чудесен брак, Ан.