— Хареса ли ти да си поговориш с дъщеря си?
— О, беше много приятно — отвърна тя ентусиазирано. — Тя се страхува. Благодаря ти, скъпи, че ми достави това удоволствие. Обаче имаше един малък проблем.
— Да?
— Ейвъри не беше сама.
— Какво? — попита той рязко. — Кой беше с нея?
— Един мъж. — Джили намести слушалката до ухото си, запали колата и потегли от паркинга. — Любовникът й, без съмнение — добави замислено. — Наложи се да включа и него, защото той знае, че Кери е изчезнала. Влезе в кабинета на управителя заедно с Ейвъри. Правилно ли постъпих? Кажи.
Мънк знаеше, че трябва да я успокои.
— Да, разбира се, че си постъпила правилно. Случайно да научи името му? Знаеш ли нещо за него?
— Не. Мислех да попитам за него на рецепцията, но реших да изчакам и да говоря първо с теб. Искаш ли да се върна и да разбера кой е той?
— Не, не го прави. Така само ще привлечеш вниманието към себе си. Ти си толкова красива, всички ще те запомнят… пък и си приличате с Ейвъри. Аз ще открия кой е той.
— Да, добре. Ти готов ли си да ги посрещнеш?
— Планът се промени.
— О?
— Магазинът край реката е отворил и има доста клиенти. От рано сутринта постоянно идват хора.
— Но как е възможно? — извика тя. — Нали провери? Собственикът бил нападнат от мечка и щял да остане в болницата поне още седмица. Нали провери? — повтори тя.
Започваше да се разстройва. Той побърза да успокои страховете й.
— Всичко ще бъде наред.
Тя не се отказваше.
— Но как така магазинът е отворен?
— Братовчедът на собственика дошъл от Арканзас да отвори магазина тази сутрин. Явно собственикът го е извикал. Няма значение — натърти той. — Просто преминаваме към план Б. Нали помниш, че винаги когато се заема с нова задача, имам резервен план.
— Помня. Ти си толкова умен, скъпи.
И най-малката похвала го караше да иска да й достави още по-голямо удоволствие.
— Чакай — каза тя разтревожено. — Пакетът с червения шал на Кери. Още ли е вътре на щанда?
— Не, но това няма значение сега — успокои я той. Вече беше обмислил ситуацията. Първоначалният план бе да подмамят Ейвъри да влезе в магазина, като оставеха голям картонен плик, надписан с нейното име, на щанда до прозореца, така че тя да го види, когато надникне вътре. Смятаха, че тя ще бъде отчаяна и ще нахлуе в магазина, въпреки че е затворен. Мънк щеше да я чака и след като я убиеше, щеше да я зарови в гората на стотина метра от магазина. Вече си бе направил труда да изкопае гроба й. Дупката бе достатъчно дълбока да побере и любовника й, предположи той, но сега магазинът бе отворен и постоянно идваха и си отиваха клиенти. Мънк знаеше, че не може да я убие вътре.
— Портфейлът на Кери в теб ли е? — попита той.
— Да, в чантата ми.
— Браво — похвали я той. — В такъв случай ще го използваме.
— Аз ще се включа ли? Ти ми обеща — напомни му тя. Как можеше да й откаже? Щеше да е много по-лесно, ако се бе съгласила да не мърда от хотела и да го остави да си свърши работата. Джили усложняваше живота му, караше го да променя плановете си, за да прави всичко така, както тя искаше, но му бе толкова хубаво с нея, че нямаше нищо против да изпълнява прищевките й. Беше опитал да я убеди да взривят къщата, преди да си тръгнат предната нощ, но тя не искаше и да чуе за това. Искаше сестра й да се събуди и да разбере кой я убива и защо.
Мънк не бе доволен, че оставят жените, но не можеше да бъде на две места едновременно, а неочакваното пристигане на Ейвъри съвсем го бе извадило от релси. Не беше показал пред Джили колко смущаващи и тревожни са тези промени в последната минута, но сега бе успял да обмисли всичко и чувстваше, че отново владее ситуацията. Съжаляваше, че няма повече време, за да доизпипа плана си, но нямаше избор.
— Скъпи, чуваш ли ме? И аз ще се включа, нали?
Той прогони тревожните мисли.
— Да, разбира се. Какво ще кажеш да си поговориш с Ейвъри още веднъж?
Тя се засмя.
— С удоволствие. Сега ще бързам да стигна при теб. Вече завивам по онзи черен път, който ти откри. Няма да се бавя. Когато пристигна, ще ми обясниш точно какво искаш да й кажа. Не искам пак да оплескам нещата, както стана във Вирджиния, когато отмъкнах колата на онази старица.
— Няма нищо. Не се тревожи за това. Минало — заминало. Освен това ти си още новачка — засмя се нежно той. — Не може да не допуснеш една-две грешки.
— Само исках да ти помогна и мислех, че ако я обездвижа, на теб ще ти бъде по-лесно. Можеше да влезеш в апартамента й и да я убиеш там. Мислех, че може да го направим да изглежда като обир.
Бяха обсъждали тази тема поне десет пъти и той всеки път се опитваше да я увери, че е забравил погрешната й преценка. Тя изобщо не трябваше да се опитва да блъсне Ейвъри с онази кола не само защото така се бе изложила и сама на опасност, а защото би могла направо да я убие. Джили бе толкова горда с проучването, което бе направила. Беше извършила наблюдението съвсем сама, беше открила прашасалия кадилак, собственост на някаква старица, която изобщо не го карала, и толкова находчиво се бе вмъкнала в апартамента й, за да открадне ключовете за колата. Освен това се бе позабавлявала, обличайки се като полицайка, събираща помощи за вдовиците на полицаи.